Като по вода... --> начало на приключението
Модератори: Mistral, Модератори
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
- Браво, докарахте произношението почти както трябва - усмихна се благо Хелена. - Аз не пазя тайни. Просто има разлика между информацията с която разполагам, и информацията, която има смисъл да знаете. Казах ви, че не съм сигурна колко време точно ще отнеме пътуването, и това е факт. Защо били изморени маговете? Ако имаше някакви причини за тревога, те щяха да споделят с вас. И не ми е ясно защо сте решил, че сме тръгнали на заколение. Ние всички сме в една лодка... прощавайте капитане, това е образно казано - извини се тя на елфът в бяло. - Искате да знаете целта на експедицията? Вашата е, да осигурите безопасното ми завръщане. Това трябва да ви е било ясно, когато сте приели предплатата. Да ви кажа повече няма с нищо да помогне.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- Дракон? - Изсмя се Илибринт: - Ха! Дайте ми юзди и дракон и ще го науча да ходи на предни лапи.
Илибринт изглеждаше много уверена, но явно не знаеше какво точно значеше Дракон, но пък устата и знаеше много неща и тя не пропусна възможност да се възползва.
После с весели очички просто облегна главичката си на рамото на съседа от дясно (кой е съседа ми от дясно, само да не е жена! ) и го гушна под ръка за да се подпре по-удобно:
- Разкажи ми за Драконите моля - примоли се тя на някой тихо...
Илибринт изглеждаше много уверена, но явно не знаеше какво точно значеше Дракон, но пък устата и знаеше много неща и тя не пропусна възможност да се възползва.
После с весели очички просто облегна главичката си на рамото на съседа от дясно (кой е съседа ми от дясно, само да не е жена! ) и го гушна под ръка за да се подпре по-удобно:
- Разкажи ми за Драконите моля - примоли се тя на някой тихо...
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Пандемия винаги се подаше отдясно в такива съкровенни моменти... Преди малко се бе провел интересен разговор с Йонис а сега Илибринт се гушкаше. Превъртя набързо историите който знаеше и започна с една идея повече потос от обикновенно, гласот бе тих и обещаваше чудна история:
- Аз ще ви разкажа за драконите, наистина има малки люспести създания с чулюсти, които могат да разполовят вол, с нокти разкъсващи плетена стомана и опшка прекършваща млади фиданки. Тези създания макар и силни са просто животни, а едно животно винаги може да бъде подлъгано. През Магландиум крачат велики герой които имат ботуши от неговата кожа, но дори те осещат как гореща течност пълни хубавите им ботуши когато видят Дракон. В Дракона не размера и ли силата са най-страшни нито дори огнения дъх на някой видове. Плашещо е Интелекта на тези древни същества, тяхното лукавство и хитрост. Когато се изправиш пред Дракон единствената молба която трябва да отправиш къв великия Орим, е поне двама от другите ти спътници да са по-бавни от теб! - Накрая Евросия се разсмя и разпръсна тишината спуснала се докато разказваше сторията
- Аз ще ви разкажа за драконите, наистина има малки люспести създания с чулюсти, които могат да разполовят вол, с нокти разкъсващи плетена стомана и опшка прекършваща млади фиданки. Тези създания макар и силни са просто животни, а едно животно винаги може да бъде подлъгано. През Магландиум крачат велики герой които имат ботуши от неговата кожа, но дори те осещат как гореща течност пълни хубавите им ботуши когато видят Дракон. В Дракона не размера и ли силата са най-страшни нито дори огнения дъх на някой видове. Плашещо е Интелекта на тези древни същества, тяхното лукавство и хитрост. Когато се изправиш пред Дракон единствената молба която трябва да отправиш къв великия Орим, е поне двама от другите ти спътници да са по-бавни от теб! - Накрая Евросия се разсмя и разпръсна тишината спуснала се докато разказваше сторията
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
- При всички положения, ще ни отнеме поне две седмици преди да стигнем при драконите - каза Хелена, след като внимателно избърса устни с малка зелена кърпичка от превъзходна изработка - Сега ще трябва да ме извините, имам да наваксвам сън - и стана от масата.
Резултатите от седмицата може да се забавят малко поради факта, че преди тях ще трябва да се занимая с някои неща за школото. Можете спокойно да си доразигравате вечерта, ще вметвам каквото е нужно.
Също така, да считам ли, че всички искания за тренировка от играч към играч са приети? но за това ако има нещо - по-добре в другата тема.
Резултатите от седмицата може да се забавят малко поради факта, че преди тях ще трябва да се занимая с някои неща за школото. Можете спокойно да си доразигравате вечерта, ще вметвам каквото е нужно.
Също така, да считам ли, че всички искания за тренировка от играч към играч са приети? но за това ако има нещо - по-добре в другата тема.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
Разговор между Йонис и Евросия:
Йонис:-Здравей аз съм Йонис.-каза той като подаде ръка на многоцветния.
Евросия:-Здравей де.-усмихна му се Евросия-Ми мене ме познаваш,но все пак:Евросия Пандемея-направи дълбок поклон и развя разноцветното си наметало.-Ти не беше ли някакъв магьосник?
Йонис:-Ами да,занимавам се с магия.-отговори Йонис.След кратко мълчание попита-Ти по каква причина си на Експедицията?
Евросия:-Разбито сърце-сви рамене Евросия-От онова дребното девойче,и при това далеч не е така миловидно,колкото изглежда.
Йонис:-Съжалявам-промърмори Йонис-Но вярвам,че събата е намислила нещо,щом ви е събрала заедно на този кораб.
Евросия:-Секи сам определя съдбата си,Орим ми е свидетел!-засмя се Евросия с момичешкото си гласче.-Мислиш ли,че си добър в изкуството си?
Йонис:-Ами,мога това-онова.-усмихна се магът.-А,ти смяташ ли,че си добър в своето искуство-пеенето.
Евросия:-Не само певец,а най-добрия музикант от тази страна на Колосът!-Ще скандираш ли за мен,когато подбера гиганта и го размажа по палубата?
Йонис:-Виждам,че имаш високо мнение за себе си-продължаваше да се усмихва Йонис-Надявам се,не преувеличаваш.А,колкото до турнира,ще видя,какво ще мога да направя.
Евросия:-Няколко добри думи за мен,няколко лоши за него.
Йонис:-Ако мога,сигурно ще ти помогна.-каза Йонис-Иначе,как ти се струва пътувването?
Евросия:-За сега приятно,размина ми се на два пъти повръщането,а и вече свикнах с клатушкането.А ще раздухаш ли,какво толкова си говорехте с Ушавата,когато привика маговете?
Йонис:-Колкото до "Ушавата"-ще кажа направо,че не мога да кажа почти нищо.
Евросия:-Се ще е повече,от колкото знам за сега,знам повече за Монцит,от колкото за нея!
Йонис:-Просто помагаме и това е.-Йонис мразеше да премълчава истината и си му личеше,че е леко нервен.
Евросия:-Айде тогава да се спазари.Аз ти казвам за трола,а ти за Ушавата и задачата.-предложи му Евросия сякаш бе нещо съвсем нормално.
Йонис:-Не мога да кажа!-отсече Йонис
Евросия:-Нема лошо,тъй или иначе ще се чуе-намигна му Евросия-А,какъв е твоя приятел,нещо много отнесен ми се вижда.
Йонис:-Ашли ли?Мога да кажа,че той е много добър приятел и воин.-каза Йонис и леко се смръщи,защото не му хареса мнението на Евросия към приятеля му.
Евросия:-Айде тогава кандърдисай и него за кушаревски викач,а азще кажа нещодобро за него пред мусколестото моме.
Йонис:Магът предпочете да сменят темата и за това попита:
-Как мислиш,че ще се развият нещата по-нататък?
Евросия:-Ако се доверим на късмета ми с Илибринт до другата седмица ще бъдем нападнати от Кракен-засмя се звучно и пристрастяващо Евросия.
Йонис:И Йонис се засме,като попита:
-А,как ти се струват останалите спътници.На мен онзи качулатия ми се струва леко подозрителен.
Евросия:-Оня смуглия ли?Дето още малко ще се пореже на остриетата си?
Йонис:-Да.Някак не ми вдъхва доверие.-каза магьосникът.-Аз ще тръгвам сега.Имам да върша разни работи.
Евросия:-Щом си решил.Довиждане!
Йонис:-До скоро!-провикна се отдалечаващия се Йонис.
Йонис:-Здравей аз съм Йонис.-каза той като подаде ръка на многоцветния.
Евросия:-Здравей де.-усмихна му се Евросия-Ми мене ме познаваш,но все пак:Евросия Пандемея-направи дълбок поклон и развя разноцветното си наметало.-Ти не беше ли някакъв магьосник?
Йонис:-Ами да,занимавам се с магия.-отговори Йонис.След кратко мълчание попита-Ти по каква причина си на Експедицията?
Евросия:-Разбито сърце-сви рамене Евросия-От онова дребното девойче,и при това далеч не е така миловидно,колкото изглежда.
Йонис:-Съжалявам-промърмори Йонис-Но вярвам,че събата е намислила нещо,щом ви е събрала заедно на този кораб.
Евросия:-Секи сам определя съдбата си,Орим ми е свидетел!-засмя се Евросия с момичешкото си гласче.-Мислиш ли,че си добър в изкуството си?
Йонис:-Ами,мога това-онова.-усмихна се магът.-А,ти смяташ ли,че си добър в своето искуство-пеенето.
Евросия:-Не само певец,а най-добрия музикант от тази страна на Колосът!-Ще скандираш ли за мен,когато подбера гиганта и го размажа по палубата?
Йонис:-Виждам,че имаш високо мнение за себе си-продължаваше да се усмихва Йонис-Надявам се,не преувеличаваш.А,колкото до турнира,ще видя,какво ще мога да направя.
Евросия:-Няколко добри думи за мен,няколко лоши за него.
Йонис:-Ако мога,сигурно ще ти помогна.-каза Йонис-Иначе,как ти се струва пътувването?
Евросия:-За сега приятно,размина ми се на два пъти повръщането,а и вече свикнах с клатушкането.А ще раздухаш ли,какво толкова си говорехте с Ушавата,когато привика маговете?
Йонис:-Колкото до "Ушавата"-ще кажа направо,че не мога да кажа почти нищо.
Евросия:-Се ще е повече,от колкото знам за сега,знам повече за Монцит,от колкото за нея!
Йонис:-Просто помагаме и това е.-Йонис мразеше да премълчава истината и си му личеше,че е леко нервен.
Евросия:-Айде тогава да се спазари.Аз ти казвам за трола,а ти за Ушавата и задачата.-предложи му Евросия сякаш бе нещо съвсем нормално.
Йонис:-Не мога да кажа!-отсече Йонис
Евросия:-Нема лошо,тъй или иначе ще се чуе-намигна му Евросия-А,какъв е твоя приятел,нещо много отнесен ми се вижда.
Йонис:-Ашли ли?Мога да кажа,че той е много добър приятел и воин.-каза Йонис и леко се смръщи,защото не му хареса мнението на Евросия към приятеля му.
Евросия:-Айде тогава кандърдисай и него за кушаревски викач,а азще кажа нещодобро за него пред мусколестото моме.
Йонис:Магът предпочете да сменят темата и за това попита:
-Как мислиш,че ще се развият нещата по-нататък?
Евросия:-Ако се доверим на късмета ми с Илибринт до другата седмица ще бъдем нападнати от Кракен-засмя се звучно и пристрастяващо Евросия.
Йонис:И Йонис се засме,като попита:
-А,как ти се струват останалите спътници.На мен онзи качулатия ми се струва леко подозрителен.
Евросия:-Оня смуглия ли?Дето още малко ще се пореже на остриетата си?
Йонис:-Да.Някак не ми вдъхва доверие.-каза магьосникът.-Аз ще тръгвам сега.Имам да върша разни работи.
Евросия:-Щом си решил.Довиждане!
Йонис:-До скоро!-провикна се отдалечаващия се Йонис.
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
И минава първата седмица:...
Всяка сутрин, Хелена излиза на мостика, държейки странния овален предмет. Всеки път, петнадесетина минути по-късно, разменя няколко думи с капитана и корабът леко изменя курсът си.
На втория ден любопитството на Ашли не издържа и той направо задава въпроса мъчещ и останалите.
- Какво правя с това ли? – учудва се Хелена. – Просто проверявам дали се движим в правилната посока, нищо повече.
Първите няколко дни Микал, Йонис и Илидиан изглеждат, а и се чувстват, малко или повече като пребити кучета. Към края на седмицата, умората явно започва да се отцежда от лицата им и постепенно бива заменена от израз на умерено задоволство, който обаче бледнее пред константно ухилената физиономия на Самил.
Йонис си пуши лулата и си намира интересно занимание, в това да наблюдава доста неуспешно мъчейкия се да се добере до Хелена за „уроци” Илидиан. За сметка на това обаче, Илидиан успява да усвои едно-две неща за мятането на ножове от Ентрери, макар самия Ентрери да не се оказва кой знае какъв експерт.
На Артемис магията никак не му се отдава, а от елаффи направо му се заплита езика. Все пак успява да запамети няколко фрази, предимно от типа на „Махай ми се от пътя или щи кръцна червцата!”
Евросия също се навърта за наоколо за уроците. На него обаче езика му се отдава.
Всъщност, Евросия май има способността да се навърта навсякъде.
Ентрери отделя доста време в наблюдаване на „мазния трол”, който обаче се оказва доста суховат. Единственото за което каменната грамада изглежда я е грижа, е безопасността на Хелена. Като за капак, по облеченото в прости вълнени но добре скроени дрехи тяло на трола, не се вижда никакво място, където забождането на остър предмет евентуално би причинило фатални последствия. Единственото нещо около Монцонит, което Артемис решава, че би било полезно да се отбележи е странния колан и факта, че трола явно гледа да стой по-далече от перилата на кораба.
Проблема обаче е, че малко след средата на седмицата, Артемис започва да си дава сметка, че и тролът го наблюдава.
Берта изведнъж се оказва обект на вниманието на Андрия, Ашли и Илибринт.
От Илибринт се отървава сравнително лесно, обяснявайки й, че мятането на кинжали е шега работа. Ако иска да мята нещо – нека заеме брадвата на Жекдагор и тогава ще получи демонстрация.
С Ашли и Андрия се оправя, като ги пуска да се упражняват един срещу друг, а гигантката само им дава напътствия.
Към края на седмицата все пак решава да ги пробва близко и лично. За Ашли резултата е почти катастрофален, като въпреки това той остава с чувството, че Берта доста е задържала силите си.
Адриана се оказва доста корав противник, но Берта явно има зад гърбът си доста боен опит и това си казва думата.
Когато не се поти под надзора на Берта Ашли е с приятеля си Йонис, научавайки малко по-малко повече и повече неща за магическото изкуство… и започвайки да осъзнава колко малко всъщност знае.
След неуспеха с Берта (че как така очакват да мята брадви?), Илибринт решава да си пробва късмета със Сесилия. Отнема й известно време докато я намери… всъщност, чак когато елфаната някак се си се озова там за вечеря.
- Изчакай до утре след закуска, ще измислим нещо.
На следващия ден Сесилия излезе със следното:
- Добре, ако можеш да ме пипнеш ще те понауча на това-онова. А, и днес ще пропуснем обяд.
- Що за условие е това? – попита Илибринт, поглеждайки за момент веещите се платна.
- Просто такова – отговори тихичко Сесилия, оказала се изведнъж на десетина метра по-далече, отколкото преди момент бе – Ще започваме ли?
Настана щура гонитба, разиграваща се от върховете на мачтите до пода на трюма. На моменти Илибринт губеше Сесилия от поглед и дълго не можеше да я намери и й идваше да се откаже, само за да забележи малко по-късно елфаната облегнала се някъде небрежно.
Следобед стомахът на изморената Илибринт закъркори, и тъй като Сесилия пак никъде не се виждаше, тя се прокрадна в кухнята за да си отмъкне нещо.
След като се позасити, Илибринт излезе обратно на палубата. Огледа се наоколо и бръкна в пазвата си, за да пробва и пъхнатата там сочна ябълка. Не я намери.
- Това ли търсиш? – попита глас някъде отгоре. Сесилия отхапа от червения плод. – Нали ти казах без обяд? За днес явно ти стига, ще продължим утре.
На следващия ден пак не можа да я настигне… не успя и до края на седмицата. Разбра обаче, че явно това бе самата тренировка.
Валеси и Борил се съгласиха да покажат на Илибринт малко от уменията си, но в момента в който дребната опита да се прицели в една прелитаща наоколо птица и за малко не наниза един от моряците, лъкът бе изтръгнат от ръцете й и й бе казано повече да не ги търси.
Ме и Евросия си спретват едно жестоко надпяване. Ясен победител обаче няма. Първоначално слушащата ги с удоволствие насъбрала се наоколо тълпа скоро е принудена да ги разтърве, когато поради доста различния музикален стил на Ме и прекалено острия езика на Евросия, надпяването прерасва в нещо като кръчмарско сбиване между двамата уж трезви певци.
Ме пробва да се сприятели с Вактамш. Елфа се държи резервирано, но скоро Ме започва да подозира, че той е един от онея предубедени расисти, които обичат да гледат гигант само набучен на копие.
По-късно гиганта се опитва да си организира „магически дуел”, но всички или пренебрегват идеята, или са твърде заети с нещо друго.
След неуспеха на това начинание, на Ме някак му хрумва, че трябва да се сбори с онуй гадже Адриана. Самата Адриана самата мисъл я ужасява. Берта обаче е наблизо.
- Къде си тръгнал да тероризираш крехката мацка? Я по-добре се пробвай срещу Андрия.
Ме естествено не може да каже „не” и в резултат доста го Андрия прилично го понатупва.
(освен ако не искате сами да си го разиграете боя)
Макар Илидиан да не успява да получи уроци по магия от Хелена, просто не успява да откаже да даде такива на Адриана.
Доста народ се интересува да научи повече за Монцонит и в крайна сметка тролът е принуден да разкаже нещо за себе си:
Настойниците му са били Клиноптилолитов Зеолит и Халкопирит, а бил влюбен в Флуорит - бяла със зелени кристали. Настойника на Клиноптилолитов зеолит са били Обсидиан и Зеолит, а на Халкопирит - Базалт и Магнетит. Настойници на клана в който е бил са били Пирит и Барит.
В крайна сметка обаче се случила случка и трябвало да си търси живот на повърхността. Понастоящем живее за Хелена.
Можете да си разиграете взаимоотношенията между персонажите и после да правите планове за следващата седмица. Точковото отражение на събитията от седмицата ще намерите малко по-късно днес в "Някои правила; опит"
Всяка сутрин, Хелена излиза на мостика, държейки странния овален предмет. Всеки път, петнадесетина минути по-късно, разменя няколко думи с капитана и корабът леко изменя курсът си.
На втория ден любопитството на Ашли не издържа и той направо задава въпроса мъчещ и останалите.
- Какво правя с това ли? – учудва се Хелена. – Просто проверявам дали се движим в правилната посока, нищо повече.
Първите няколко дни Микал, Йонис и Илидиан изглеждат, а и се чувстват, малко или повече като пребити кучета. Към края на седмицата, умората явно започва да се отцежда от лицата им и постепенно бива заменена от израз на умерено задоволство, който обаче бледнее пред константно ухилената физиономия на Самил.
Йонис си пуши лулата и си намира интересно занимание, в това да наблюдава доста неуспешно мъчейкия се да се добере до Хелена за „уроци” Илидиан. За сметка на това обаче, Илидиан успява да усвои едно-две неща за мятането на ножове от Ентрери, макар самия Ентрери да не се оказва кой знае какъв експерт.
На Артемис магията никак не му се отдава, а от елаффи направо му се заплита езика. Все пак успява да запамети няколко фрази, предимно от типа на „Махай ми се от пътя или щи кръцна червцата!”
Евросия също се навърта за наоколо за уроците. На него обаче езика му се отдава.
Всъщност, Евросия май има способността да се навърта навсякъде.
Ентрери отделя доста време в наблюдаване на „мазния трол”, който обаче се оказва доста суховат. Единственото за което каменната грамада изглежда я е грижа, е безопасността на Хелена. Като за капак, по облеченото в прости вълнени но добре скроени дрехи тяло на трола, не се вижда никакво място, където забождането на остър предмет евентуално би причинило фатални последствия. Единственото нещо около Монцонит, което Артемис решава, че би било полезно да се отбележи е странния колан и факта, че трола явно гледа да стой по-далече от перилата на кораба.
Проблема обаче е, че малко след средата на седмицата, Артемис започва да си дава сметка, че и тролът го наблюдава.
Берта изведнъж се оказва обект на вниманието на Андрия, Ашли и Илибринт.
От Илибринт се отървава сравнително лесно, обяснявайки й, че мятането на кинжали е шега работа. Ако иска да мята нещо – нека заеме брадвата на Жекдагор и тогава ще получи демонстрация.
С Ашли и Андрия се оправя, като ги пуска да се упражняват един срещу друг, а гигантката само им дава напътствия.
Към края на седмицата все пак решава да ги пробва близко и лично. За Ашли резултата е почти катастрофален, като въпреки това той остава с чувството, че Берта доста е задържала силите си.
Адриана се оказва доста корав противник, но Берта явно има зад гърбът си доста боен опит и това си казва думата.
Когато не се поти под надзора на Берта Ашли е с приятеля си Йонис, научавайки малко по-малко повече и повече неща за магическото изкуство… и започвайки да осъзнава колко малко всъщност знае.
След неуспеха с Берта (че как така очакват да мята брадви?), Илибринт решава да си пробва късмета със Сесилия. Отнема й известно време докато я намери… всъщност, чак когато елфаната някак се си се озова там за вечеря.
- Изчакай до утре след закуска, ще измислим нещо.
На следващия ден Сесилия излезе със следното:
- Добре, ако можеш да ме пипнеш ще те понауча на това-онова. А, и днес ще пропуснем обяд.
- Що за условие е това? – попита Илибринт, поглеждайки за момент веещите се платна.
- Просто такова – отговори тихичко Сесилия, оказала се изведнъж на десетина метра по-далече, отколкото преди момент бе – Ще започваме ли?
Настана щура гонитба, разиграваща се от върховете на мачтите до пода на трюма. На моменти Илибринт губеше Сесилия от поглед и дълго не можеше да я намери и й идваше да се откаже, само за да забележи малко по-късно елфаната облегнала се някъде небрежно.
Следобед стомахът на изморената Илибринт закъркори, и тъй като Сесилия пак никъде не се виждаше, тя се прокрадна в кухнята за да си отмъкне нещо.
След като се позасити, Илибринт излезе обратно на палубата. Огледа се наоколо и бръкна в пазвата си, за да пробва и пъхнатата там сочна ябълка. Не я намери.
- Това ли търсиш? – попита глас някъде отгоре. Сесилия отхапа от червения плод. – Нали ти казах без обяд? За днес явно ти стига, ще продължим утре.
На следващия ден пак не можа да я настигне… не успя и до края на седмицата. Разбра обаче, че явно това бе самата тренировка.
Валеси и Борил се съгласиха да покажат на Илибринт малко от уменията си, но в момента в който дребната опита да се прицели в една прелитаща наоколо птица и за малко не наниза един от моряците, лъкът бе изтръгнат от ръцете й и й бе казано повече да не ги търси.
Ме и Евросия си спретват едно жестоко надпяване. Ясен победител обаче няма. Първоначално слушащата ги с удоволствие насъбрала се наоколо тълпа скоро е принудена да ги разтърве, когато поради доста различния музикален стил на Ме и прекалено острия езика на Евросия, надпяването прерасва в нещо като кръчмарско сбиване между двамата уж трезви певци.
Ме пробва да се сприятели с Вактамш. Елфа се държи резервирано, но скоро Ме започва да подозира, че той е един от онея предубедени расисти, които обичат да гледат гигант само набучен на копие.
По-късно гиганта се опитва да си организира „магически дуел”, но всички или пренебрегват идеята, или са твърде заети с нещо друго.
След неуспеха на това начинание, на Ме някак му хрумва, че трябва да се сбори с онуй гадже Адриана. Самата Адриана самата мисъл я ужасява. Берта обаче е наблизо.
- Къде си тръгнал да тероризираш крехката мацка? Я по-добре се пробвай срещу Андрия.
Ме естествено не може да каже „не” и в резултат доста го Андрия прилично го понатупва.
(освен ако не искате сами да си го разиграете боя)
Макар Илидиан да не успява да получи уроци по магия от Хелена, просто не успява да откаже да даде такива на Адриана.
Доста народ се интересува да научи повече за Монцонит и в крайна сметка тролът е принуден да разкаже нещо за себе си:
Настойниците му са били Клиноптилолитов Зеолит и Халкопирит, а бил влюбен в Флуорит - бяла със зелени кристали. Настойника на Клиноптилолитов зеолит са били Обсидиан и Зеолит, а на Халкопирит - Базалт и Магнетит. Настойници на клана в който е бил са били Пирит и Барит.
В крайна сметка обаче се случила случка и трябвало да си търси живот на повърхността. Понастоящем живее за Хелена.
Можете да си разиграете взаимоотношенията между персонажите и после да правите планове за следващата седмица. Точковото отражение на събитията от седмицата ще намерите малко по-късно днес в "Някои правила; опит"
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
Евала Мистрале!
Следващата седмица:
1. Продължава да се обучава при Йонис
2. Продължава да трнира при Берта.
3. Да поучи Еллафи от някой...
4. Да изпроси още един урок от Йонис.
Следващата седмица:
1. Продължава да се обучава при Йонис
2. Продължава да трнира при Берта.
3. Да поучи Еллафи от някой...
4. Да изпроси още един урок от Йонис.
Последна промяна от hameleona на нед дек 04, 2005 1:56 pm, променено общо 1 път.
Цели на Адриана:
1. Да се присъедини към "групата на магьосниците" като говори с Хелена
2. Да поиска още 2 урока от Илидиан
3. Да потренира убеждаване с Ме и да го накара да й се извини и да й напише песен
--------=====| Отговор на 1.
- Какво, вие двамата с Ашли да не би да се наговаряте? - малко реторично запитва Хелена. - Ще ти кажа каквото казах и на него: не си готова още. Макар че, след като Илидиан така или иначе се занимава с теб, а Йонис с Ашли... Хмм, да направим следното: вдругиден ще си поговоря и с теб, и с господин Риот. От само още един "кандидат магьосник" полза наистина няма, но ако и двамата бъдете докарани на някакво прилично ниво... Е, ще видим след два дни.
1. Да се присъедини към "групата на магьосниците" като говори с Хелена
2. Да поиска още 2 урока от Илидиан
3. Да потренира убеждаване с Ме и да го накара да й се извини и да й напише песен
--------=====| Отговор на 1.
- Какво, вие двамата с Ашли да не би да се наговаряте? - малко реторично запитва Хелена. - Ще ти кажа каквото казах и на него: не си готова още. Макар че, след като Илидиан така или иначе се занимава с теб, а Йонис с Ашли... Хмм, да направим следното: вдругиден ще си поговоря и с теб, и с господин Риот. От само още един "кандидат магьосник" полза наистина няма, но ако и двамата бъдете докарани на някакво прилично ниво... Е, ще видим след два дни.
Nonsense! There is no shame in defeat as long as the spirit is unconquered!
My weapon is yours to command!
My weapon is yours to command!
Цели на Ме:
1. Да се извина на Адриана и да й напише и псовети песен с много старание, но в ноговия мет'ал стил.
2. Да се бори с Андария
3. Да стои до Андария, докато я убеждава всяка вечер на няколкото маси на палубите, където се събира компанията, да разказва невероятни Легенди и Древни истории!
4. Да се бори с Андария, доакто не я победи, и пооле пак!
Каква Андария? Освен това, това всичко ще си го изиграеш със съответните играчи, без много моя намеса
1. Да се извина на Адриана и да й напише и псовети песен с много старание, но в ноговия мет'ал стил.
2. Да се бори с Андария
3. Да стои до Андария, докато я убеждава всяка вечер на няколкото маси на палубите, където се събира компанията, да разказва невероятни Легенди и Древни истории!
4. Да се бори с Андария, доакто не я победи, и пооле пак!
Каква Андария? Освен това, това всичко ще си го изиграеш със съответните играчи, без много моя намеса
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- D3BEPA
- Работник
- Мнения: 120
- Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
- Местоположение: Vorodor's Mansion
- Контакти:
Колкото и неприятно да му е на Артемис, той е упорит и продължава да "учи" елаффи, но се отказва от магията- струва му се доста сложна работа.
1. Учи елаффи от Илидиан
2. Продължава да следи трола, но този път по-рядко
3. Разучава другите....
4. Стои настрана от всички с изключение на Илидиан.......
1. Учи елаффи от Илидиан
2. Продължава да следи трола, но този път по-рядко
3. Разучава другите....
4. Стои настрана от всички с изключение на Илидиан.......
Its drawn to the scent of screaming.
- del_mtg
- Войн
- Мнения: 172
- Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
- Местоположение: Beyond the limits
- Контакти:
Целите на Илидиан са:
1. Да понаучи малко Психология от Адриана.
2. Да се сближи с Адриана.
3. Да понаучи нещо за изкуството да съблазняваш от Адриана.
4. Да се опитва да понаучи още нещичко от Хелена.
Илидиан учи Адриана на изкуството на магията, като след акто птиключат обучението провеждат магически дуел(ако е съгласна) за нещо като изпит.
Илидиан продължава да учи Артемис на елаффи.
Илидиан обучава всеки друг, който поиска на елаффи или магьосничество.
1. Да понаучи малко Психология от Адриана.
2. Да се сближи с Адриана.
3. Да понаучи нещо за изкуството да съблазняваш от Адриана.
4. Да се опитва да понаучи още нещичко от Хелена.
Илидиан учи Адриана на изкуството на магията, като след акто птиключат обучението провеждат магически дуел(ако е съгласна) за нещо като изпит.
Илидиан продължава да учи Артемис на елаффи.
Илидиан обучава всеки друг, който поиска на елаффи или магьосничество.
Илибринт има следните желания:
- Да си говори с Евросия и да я кара да й пее
- Да ходи по гредите, реите, въжетата, стълбите и т.н., като да се тренира с равновесие, скачане, прескачане и други циргаджийски номера (акробатика предимно), като за целта се обърне към Сесилия. - отново докато не я хване
- Да си говори с Евросия и да я кара да й разказва приказки
- Ще помоли Евросия да я учи на свирня, за живота на странстващите певци, за живота на другите народи и уменията й с кинжала (СУ Певец) (съгласен е
- Да си говори с Евросия и да я кара да й разказва истории
- Да стреля с лък по бъчви и дъски, евентуално някоя чайка по раите, и не предизвика вниманието на Валеси и Борил като им докаже, че и тя може да стреля не чак толкоз лошо - отново, докато не постигне резилтат различен от 1:1:2
- Да си говори с Евросия и да я кара да прави житото диамантчета
- Да си краде профилокатично по някое и друго парче хляб (или дребна вкусотийка) от кухнята, щото заради Сесилия е останала доста гладна, както и да лъже/разсмива моряците на зарове, карти и с приказките Smile - отново
- Да си говори с Евросия и да я кара да й пее
- Да ходи по гредите, реите, въжетата, стълбите и т.н., като да се тренира с равновесие, скачане, прескачане и други циргаджийски номера (акробатика предимно), като за целта се обърне към Сесилия. - отново докато не я хване
- Да си говори с Евросия и да я кара да й разказва приказки
- Ще помоли Евросия да я учи на свирня, за живота на странстващите певци, за живота на другите народи и уменията й с кинжала (СУ Певец) (съгласен е
)ми ще ви слея уроко с тоя не Инис
- Да си говори с Евросия и да я кара да й разказва истории
- Да стреля с лък по бъчви и дъски, евентуално някоя чайка по раите, и не предизвика вниманието на Валеси и Борил като им докаже, че и тя може да стреля не чак толкоз лошо - отново, докато не постигне резилтат различен от 1:1:2
- Да си говори с Евросия и да я кара да прави житото диамантчета
- Да си краде профилокатично по някое и друго парче хляб (или дребна вкусотийка) от кухнята, щото заради Сесилия е останала доста гладна, както и да лъже/разсмива моряците на зарове, карти и с приказките Smile - отново
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Така, остава само Вилорп да си даде за "Седмица 2" целите. Преди да ви дам обаче каквито и да е резултати, ще трябва сами да си разиграете поне някаква част от взаимодействията между персонажите ви.
Познавате обстановката достатъчно добре вече, а ако се окаже нужно някъде да внасям корекции - ще го направя. Просто искам малко усилия и от ваша страна, а не само да ви давам ТР и опит докато стигнем брегът.
Познавате обстановката достатъчно добре вече, а ако се окаже нужно някъде да внасям корекции - ще го направя. Просто искам малко усилия и от ваша страна, а не само да ви давам ТР и опит докато стигнем брегът.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
Ашли се приближи до Берта:
- Как си?
- Бомба съм, друже - сърдечно му се усмихна варварката. Ти как я караш?
- Криво ляво... Старая се да не се набивам на очи... и мисля за някой... Можеш ли да се сетиш кой?
Вместо отговор, Берта го сграбчи в мощната си прегръдка и го вдигна над земята. Последва звучна целувка. Ашли се наслади на мига, а после се усмихна:
- Берта, ти можеш да накараш моята скромна персона да се почувства много неудобно... но пък точно това е едно от нещата, които харесвам в теб... Имаш ли някакви важни планове за тия дни? Защото все още се чувствам мнооого слаб като боец...
- Няма проблем, пак ще те натупам по дупето - каза Берта без да го изпуска.
По-късно Ашли отиде до Йонис... Притесняваше се за приятеля си - никога не го беше виждал толкова уморен, както сега...
- Как си, приятелю? Надявам се достатъчно добре, за да не ми се налага да извивам красивото вратле на оная елфана, защото те претоварва...
Йонис погледна приятеля си,усмихна се и каза:
-Не се безпокой.Технически нищо ми няма.Просто съм леко изморен,а и този кораб започва вече да ми омръзва.Всеки ден едно и също,пътуване,пътуване,скука и пак скука.Спътниците също не са толкова интересни.Единствено ти ми помагаш да не откача напълно.-Йонис замълча за малко,въздъхна и каза-Но все някога ще слезем от това корито,надявам се.-засмя се нервно и попита Ашли-Как намираш новата си приятелка,Берта?
- Добро момиче... Много я харесвам, а и е страшен войн! За жалост не мога да й предложа много - загубил съм всичко свое... Нямам много, но все пак... имам един много добър приятел в твое лице и прекрасно момиче в прегрътките си! Само това, че онази глупост, която правите за курса, те изморява ме дразни... А тая Хелена е твърде надмена!
-Прав си за Хелена.Смята се за много властна.Но иначе няма, за какво да се дразниш за курсовете.Не е нищо особено,а просто малко допълнителна работа.
- Щом е така - добре... - Ашли се отдалечи, но все пак отиде да се види с надменната елфана...
- Здраст, какви са изискванията ти за да ме сметнеш за маг... защото понаучих туй-онуй за магията...
- Моите изисквания? Аз не съм професор в някой от университетите на Източния саюз, че да поставям изисквания. Според мен, един маг се учи докато е жив, така, както е и с всяка друга професия. Усещам, че си понапреднал малко в занаята, но ако това е за да правиш компания на приятеля ти Йонис докато си върши задълженията, по-добре се откажи. Не само, че не си достатъчно умел, но и просто нямаме нужда от още помощ в момента.
- Да бе, а Йонис се е изморил от едното нищо, нали? - Ашли се намръщи. - Както и да е - ти си шефа, ти даваш заповеди... но... Ел ливин дис каледре нио [spoiler]Добрия командир се вслушва в съветите на подчинените си[/spoiler] Може да не го произнасям правилно, но...
След това се запъти към мястото между мачтата и носа, където тренираше с Берта. След като беше понатупан отново (беше започнал да свиква) отиде и се поля с една кофа вода, за да премахне миризмата на пот от себе си. А след това отиде до Йонис за редовния си урок:
(Написано от гил-галад!)
Йонис се прокашля и заговори:
-Първо ще ти кажа накратко за историята на магията.Слушай внимателно!
След оттеглянето на Създателя,неговата първична енергия се разляла свободно над Титания.От тази енергия се зародила магията.Тя,както и до днес,е навсякъде около нас.Във въздуха,растенията,животните и дори в самите нас.Първите, които усвоили магията били Тримата Повелители,създателите на елфите.Те предали знанията си на своите творения и така им дали огомна мощ.Постепенно и другите раси се научили да я използват и хората най-добре от всички разумни създания развивали уменията си в това изкуство.За съжаление или не след Войната на Боговете голяма част от магията била унищожена.В днешно време много,много малко от нея е запазена.Това беше кратката история.-магът си пое дълбоко въздух и след кратка пауза продължи направо.-Сега ще ти обясня как да усещаш магията във и извън себе си.Първо трябва да се научиш да контролираш енергията в тялото.Сега искам да слушаш много внимателно и да изпълняваш всичко,което ти кажа.Затвори очи...Поеми си дълбоко въздух...Сега трябва да събереш всичките си чувства в едно-щастие,гняв,обич,омраза всички...Задръж така...Трябва да усетиш главното чувство във слънчевия си сплит...Сега издишай и се опитай да го разпръснеш из тялото си,но не го изпускай!Това е магическата енергия.Ако можеш пробвай да я движиш по крайниците си......Това е за днес.Мислех да ти кажа още,но мисля,че това ти е предостатъчно.Искам да се поуражняваш с това,което току що ти показах.Но внимавай,защото може да ти стане лошо от начало.Не прекалявай!
(Гил-галад стигна до тук)
После пък реши, че ще е хубаво да подобри знанията си по еллафи - писнало му бе Хелена да му се подиграва за произношението му...
- Здравей, Илидиян, разбрах, че си склонен да преподаваш Еллафи?
- Да. Искаш ли урок?
- Не бих отказал един... Писна ми всеки елф да ми се смее на произношението...
- Хаха... Спокойно... и по-лоши случаи има...
След около час опити произношението на Ашли се подобри... значително или не... е това само един ефл (или Мистрал ) можеше да каже...
Огледа се... оставаше му още време а нямаше работа... отиде и продължи дискусията си относно магията с Йонис...
(Измислено от мен:)
- Пак ли бе? - засмя се Йонис. - Добре, нека да видим... Срещаш ли трудности при съсредоточаването - Ашли кимна - предполагах, че ще стане така. Ще те науча на един лесен начин за концентрация. Готов ли си?
- Да!
- Е, добре... слушай ме внимателно... Затвори очи. Представи си пламък. Сега запрати в него всички чувства - гняв, любов, омраза, страх... Нека изгорят! А сега се слей с пламъка... ти си пламъка и пламъка си ти... нека пламъка да погълне чувствата ти!
Ашли се поти няколко часа, но в края на краищата успя да постигне това, което искаше Йонис...
- Как си?
- Бомба съм, друже - сърдечно му се усмихна варварката. Ти как я караш?
- Криво ляво... Старая се да не се набивам на очи... и мисля за някой... Можеш ли да се сетиш кой?
Вместо отговор, Берта го сграбчи в мощната си прегръдка и го вдигна над земята. Последва звучна целувка. Ашли се наслади на мига, а после се усмихна:
- Берта, ти можеш да накараш моята скромна персона да се почувства много неудобно... но пък точно това е едно от нещата, които харесвам в теб... Имаш ли някакви важни планове за тия дни? Защото все още се чувствам мнооого слаб като боец...
- Няма проблем, пак ще те натупам по дупето - каза Берта без да го изпуска.
По-късно Ашли отиде до Йонис... Притесняваше се за приятеля си - никога не го беше виждал толкова уморен, както сега...
- Как си, приятелю? Надявам се достатъчно добре, за да не ми се налага да извивам красивото вратле на оная елфана, защото те претоварва...
Йонис погледна приятеля си,усмихна се и каза:
-Не се безпокой.Технически нищо ми няма.Просто съм леко изморен,а и този кораб започва вече да ми омръзва.Всеки ден едно и също,пътуване,пътуване,скука и пак скука.Спътниците също не са толкова интересни.Единствено ти ми помагаш да не откача напълно.-Йонис замълча за малко,въздъхна и каза-Но все някога ще слезем от това корито,надявам се.-засмя се нервно и попита Ашли-Как намираш новата си приятелка,Берта?
- Добро момиче... Много я харесвам, а и е страшен войн! За жалост не мога да й предложа много - загубил съм всичко свое... Нямам много, но все пак... имам един много добър приятел в твое лице и прекрасно момиче в прегрътките си! Само това, че онази глупост, която правите за курса, те изморява ме дразни... А тая Хелена е твърде надмена!
-Прав си за Хелена.Смята се за много властна.Но иначе няма, за какво да се дразниш за курсовете.Не е нищо особено,а просто малко допълнителна работа.
- Щом е така - добре... - Ашли се отдалечи, но все пак отиде да се види с надменната елфана...
- Здраст, какви са изискванията ти за да ме сметнеш за маг... защото понаучих туй-онуй за магията...
- Моите изисквания? Аз не съм професор в някой от университетите на Източния саюз, че да поставям изисквания. Според мен, един маг се учи докато е жив, така, както е и с всяка друга професия. Усещам, че си понапреднал малко в занаята, но ако това е за да правиш компания на приятеля ти Йонис докато си върши задълженията, по-добре се откажи. Не само, че не си достатъчно умел, но и просто нямаме нужда от още помощ в момента.
- Да бе, а Йонис се е изморил от едното нищо, нали? - Ашли се намръщи. - Както и да е - ти си шефа, ти даваш заповеди... но... Ел ливин дис каледре нио [spoiler]Добрия командир се вслушва в съветите на подчинените си[/spoiler] Може да не го произнасям правилно, но...
След това се запъти към мястото между мачтата и носа, където тренираше с Берта. След като беше понатупан отново (беше започнал да свиква) отиде и се поля с една кофа вода, за да премахне миризмата на пот от себе си. А след това отиде до Йонис за редовния си урок:
(Написано от гил-галад!)
Йонис се прокашля и заговори:
-Първо ще ти кажа накратко за историята на магията.Слушай внимателно!
След оттеглянето на Създателя,неговата първична енергия се разляла свободно над Титания.От тази енергия се зародила магията.Тя,както и до днес,е навсякъде около нас.Във въздуха,растенията,животните и дори в самите нас.Първите, които усвоили магията били Тримата Повелители,създателите на елфите.Те предали знанията си на своите творения и така им дали огомна мощ.Постепенно и другите раси се научили да я използват и хората най-добре от всички разумни създания развивали уменията си в това изкуство.За съжаление или не след Войната на Боговете голяма част от магията била унищожена.В днешно време много,много малко от нея е запазена.Това беше кратката история.-магът си пое дълбоко въздух и след кратка пауза продължи направо.-Сега ще ти обясня как да усещаш магията във и извън себе си.Първо трябва да се научиш да контролираш енергията в тялото.Сега искам да слушаш много внимателно и да изпълняваш всичко,което ти кажа.Затвори очи...Поеми си дълбоко въздух...Сега трябва да събереш всичките си чувства в едно-щастие,гняв,обич,омраза всички...Задръж така...Трябва да усетиш главното чувство във слънчевия си сплит...Сега издишай и се опитай да го разпръснеш из тялото си,но не го изпускай!Това е магическата енергия.Ако можеш пробвай да я движиш по крайниците си......Това е за днес.Мислех да ти кажа още,но мисля,че това ти е предостатъчно.Искам да се поуражняваш с това,което току що ти показах.Но внимавай,защото може да ти стане лошо от начало.Не прекалявай!
(Гил-галад стигна до тук)
После пък реши, че ще е хубаво да подобри знанията си по еллафи - писнало му бе Хелена да му се подиграва за произношението му...
- Здравей, Илидиян, разбрах, че си склонен да преподаваш Еллафи?
- Да. Искаш ли урок?
- Не бих отказал един... Писна ми всеки елф да ми се смее на произношението...
- Хаха... Спокойно... и по-лоши случаи има...
След около час опити произношението на Ашли се подобри... значително или не... е това само един ефл (или Мистрал ) можеше да каже...
Огледа се... оставаше му още време а нямаше работа... отиде и продължи дискусията си относно магията с Йонис...
(Измислено от мен:)
- Пак ли бе? - засмя се Йонис. - Добре, нека да видим... Срещаш ли трудности при съсредоточаването - Ашли кимна - предполагах, че ще стане така. Ще те науча на един лесен начин за концентрация. Готов ли си?
- Да!
- Е, добре... слушай ме внимателно... Затвори очи. Представи си пламък. Сега запрати в него всички чувства - гняв, любов, омраза, страх... Нека изгорят! А сега се слей с пламъка... ти си пламъка и пламъка си ти... нека пламъка да погълне чувствата ти!
Ашли се поти няколко часа, но в края на краищата успя да постигне това, което искаше Йонис...
Последна промяна от hameleona на вт дек 06, 2005 10:54 pm, променено общо 1 път.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Цели на Евросия:
- Да пее на Илибринт
- Да Съчетае уроците който са обани на Илибрин и Йонис в един
- Да разказва на Евросия и на всеки които иска да слуша историията Тримата братя, златната ябърка и Дракона Панайот
- Да Поиска от Капитана едно платно и да нарисива жив пайзаш на него - като за целта си избуха всичката мана и отдели поне 1/2 от седимцата та да го докара както трябва.
- Да провери дали Илибринт все още е толкова страстна както навремето - като за целта си намерят самостоятелна каюта
- Да продължи усъваршенстването на Елафи - Май илидиян беше с най дъбър такъв
- Да провери кой краде ябълките от общите запаси на гатвача
- Да активира живата картина
- Да пее на Илибринт
- Да Съчетае уроците който са обани на Илибрин и Йонис в един
- Да разказва на Евросия и на всеки които иска да слуша историията Тримата братя, златната ябърка и Дракона Панайот
- Да Поиска от Капитана едно платно и да нарисива жив пайзаш на него - като за целта си избуха всичката мана и отдели поне 1/2 от седимцата та да го докара както трябва.
- Да провери дали Илибринт все още е толкова страстна както навремето - като за целта си намерят самостоятелна каюта
- Да продължи усъваршенстването на Елафи - Май илидиян беше с най дъбър такъв
- Да провери кой краде ябълките от общите запаси на гатвача
- Да активира живата картина
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Картината беше почти завършена и Евросия реши да почине малко, бръкна под електирковите си одежди и леката кожена дрешка от саламадрова кожа и разхлаби корсета си. Прекара ръка през късите влажни кичури на разноцветната си коса и ги загледа из под вежди. "Пустото морско светило" въздъхна мислено Черния, само за две седмици и цветовете бяха загубили своя блясък и наситеност. Е намаше как, ще трябва да отдели малко време и за да ги възобнови. Малко по-късно в каютата си Евросия бе сама и бе домъкнала кана гореща вода и ведро студена, които смесваше в бакърен леген, когата температурата й допадна заби главата си в него и започна да отмива излишъка. В момента електриковите одежди на Евросия лежаха на койката на елфа, там лежеше и леката ризница. В момента само разхлабения небесно син корсет бе облеклото над кърста на Пандемия. По едно време усети чуждо присъствие в каютата, обърна се и видя Илибринт, страните й бързо поруменяха по-онзи познат само на Евросия начин.
- Виждала си ме така и преди, та дори и още по-разголена - усмихна й се Евросия, а цветните влажни кичури висяха пред нежното лице.
- Да, така е... смутено произнесе Илибринт, като същевременно леко движеше малкото си стъпало напред назад по дъсчения под.
Йонис се канеше да навести Евросия, за да види какво прави и докъде е стигнал с Рисунката която така упорито криеше от всички от екипажа. Мрачния елф му спомена че най-вероятно е в каютата си и той се запъти натам. Малко приди да потропа чу от вътре доста странни... звуци:
- ...обрни се да ти направя това де... - прозвуча като Илибринт - Спри се де.
- Не толкова силно - определено отвърна Евросия.
- Разтръсках ли ти овошката? - през щастлив смях прозвуча Илибринтовото гасче - Евросия не го мърдай - шеговито-строго се скара същото гласче.
- Айде подухай му малко и стига толкова си го мъчила - леко отетегчено прозвуча и момическото гласче на Евросия.
Йонис се нахили като варена тиква и напръсти се отправи към палубата.
[sblock="За който се интересува какво става в каютата (минималната възраз е 16 години, ако сте под нея моля не отваряйте спойлера)"]Наистина ли мислите, че ви имам доверие бре!?!? , ако Мистрала реши че може да го четат и малки деца той ще го пусне
Аз да съм решавал? Не те знам къде какво изобщо си тръгнал да правиш и пишеш, особено ако няма там кой друг персонаж (изключвам Илибринт) наоколо, та да те чуе/види.
[/sblock]
- Виждала си ме така и преди, та дори и още по-разголена - усмихна й се Евросия, а цветните влажни кичури висяха пред нежното лице.
- Да, така е... смутено произнесе Илибринт, като същевременно леко движеше малкото си стъпало напред назад по дъсчения под.
Йонис се канеше да навести Евросия, за да види какво прави и докъде е стигнал с Рисунката която така упорито криеше от всички от екипажа. Мрачния елф му спомена че най-вероятно е в каютата си и той се запъти натам. Малко приди да потропа чу от вътре доста странни... звуци:
- ...обрни се да ти направя това де... - прозвуча като Илибринт - Спри се де.
- Не толкова силно - определено отвърна Евросия.
- Разтръсках ли ти овошката? - през щастлив смях прозвуча Илибринтовото гасче - Евросия не го мърдай - шеговито-строго се скара същото гласче.
- Айде подухай му малко и стига толкова си го мъчила - леко отетегчено прозвуча и момическото гласче на Евросия.
Йонис се нахили като варена тиква и напръсти се отправи към палубата.
[sblock="За който се интересува какво става в каютата (минималната възраз е 16 години, ако сте под нея моля не отваряйте спойлера)"]Наистина ли мислите, че ви имам доверие бре!?!? , ако Мистрала реши че може да го четат и малки деца той ще го пусне
Аз да съм решавал? Не те знам къде какво изобщо си тръгнал да правиш и пишеш, особено ако няма там кой друг персонаж (изключвам Илибринт) наоколо, та да те чуе/види.
[/sblock]
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Край на седмицата за Ашли и Адриана
Адриана прекарва доста от времето си край Илидиан, подпитвайки го различни неща и освоявайки каквото и е по силите от магическото изкуство.
Ашли дели времето между приятеля си Йонис и Берта, осъзнавайки, че тренировките с последната го карат да изглежда доста по-уморен отколкото Йонис в началото на миналата седмица.
На петия ден Ашли и Адриана биват привикани от Хелена.
[sblock="за Ашли и Адриана"] След като и двамата се съгласявате с условията й, Хелена ви казва след вечеря, към 9, да се съберете пак.
Въвежда ви в празното помещение на носа на кораба.
- Сега ще разберете, защо не е необходимо всички да знаят какво става – прикляка тя и опира длан в пода… Нищо не се случва.
Елфаната отвори вратата...
Отвъд прага се намериха в странна стая. Стените определено не бяха направени от дървото, изграждащо каквото до сега бяха видели от кораба. По тях бяха накачени множество картини, повечето от които бяха просто черни. На няколкото на които имаше нещо, се виждаше четмо неразбираемо, макар и малко наподобяващо това на елфите.
В центъра на помещението, заобиколен от четири кресла, се намираше странен пиадестал от черен... може би беше мрамор? Наполовина потънала в него се виждаше кристална сфера, в която лудо се вихреше неподлежащ на описание синкав пламък.
- Както разбирате, някои хора биха се притеснили ненужно, ако разберяха, че корабът на който плават през океана, фактически се задвижва от стъклена топка държаща в себе си пламък, способен при определени обстоятелства да изпепели за миг всичко в двадесет метра радиус. Вие нали не сте такива? – попита с усмивка Хелена, виждайки изражението на лицата им. – Казах, при определени обстоятелства. Сега, моля настанявайте се – посочи им тя две от креслата.
- Първоначално ще изпитате известно неудобство. Не се тревожете обаче, аз съм тук – успокой ги тя, докато наблюдаваше нещо на една от картините. След малко елфаната сама зае едно от креслата. – Сега просто изречете заклинанието за светлина.
С известна неохота, двамата се подчиниха
- Виждате ли? Нищо сложно! - дойде гласът на Хелена някак далечен.
Сетивата на Ашли и Адриана сякаш се възпламениха. Още щом изрекоха заклинанието за светлина усетиха, че порцията магическа енергия, която отделиха за него, не бе обичайната. Или по-точно бе, но нещата не се спряха там. Маната течеше през двамата като бесен поток, напиращ в невиждано шеметни за тях количества. Сякаш извираща отвсякъде, магическата енергия минаваше през телата им, оцездаше се по креслата и от там се вливаше директно в пламтящата пред очите им сфера, където... където... Какво ставаше там?
Времето сякаш промени хода си. Чустваха се на предела на силите си, но същевременно бяха и замайващо опянени, почти в екстаз...
Всичко това изведнъж спря.
- Два часа стигат. Като трета група няма нужда да правим повече, а й не съм сигурна до колко това би било разумно, с двама неопитни като вас - съобщи бодро Хелена. – Все пак, благодаря за помощта. Сега дори да вдигнем скоростта с още двадесетина процента, пак ще натрупваме резерви. И не ме питайте как точно работят нещата, обещала съм на капитана да не разгласям подробности. Всъщност, само аз, драгия Миландрел, Панса и Ханчо сме наясно - последва кратка пауза. - Така, това е за днес, но не забравяйте: утре вечер пак е наш ред, от 9 до 11. Сега ще е най-добре да се прибирате по каютите и добре да си починете.
На Ашли му се виеше свят и не можеше да се сети какво бе вечерял. На Адриана и се мяркаха светлини пред очите и й се струваше, че някой от предметите наоколо излъчваха странна аура. Въпреки това, и двамата изпитваха някакво странно чувство на задоволство.
[/sblock]
Изглеждащия още повече от обичайното на призрак Ашли, е принуден да понамали тренировките с варварката, поради смътното усещане, че нещо някъде ще се пречупи, ако продължава така.
Адриана пък май пак почва да я мъчи морската болест.
Адриана прекарва доста от времето си край Илидиан, подпитвайки го различни неща и освоявайки каквото и е по силите от магическото изкуство.
Ашли дели времето между приятеля си Йонис и Берта, осъзнавайки, че тренировките с последната го карат да изглежда доста по-уморен отколкото Йонис в началото на миналата седмица.
На петия ден Ашли и Адриана биват привикани от Хелена.
[sblock="за Ашли и Адриана"] След като и двамата се съгласявате с условията й, Хелена ви казва след вечеря, към 9, да се съберете пак.
Въвежда ви в празното помещение на носа на кораба.
- Сега ще разберете, защо не е необходимо всички да знаят какво става – прикляка тя и опира длан в пода… Нищо не се случва.
Елфаната отвори вратата...
Отвъд прага се намериха в странна стая. Стените определено не бяха направени от дървото, изграждащо каквото до сега бяха видели от кораба. По тях бяха накачени множество картини, повечето от които бяха просто черни. На няколкото на които имаше нещо, се виждаше четмо неразбираемо, макар и малко наподобяващо това на елфите.
В центъра на помещението, заобиколен от четири кресла, се намираше странен пиадестал от черен... може би беше мрамор? Наполовина потънала в него се виждаше кристална сфера, в която лудо се вихреше неподлежащ на описание синкав пламък.
- Както разбирате, някои хора биха се притеснили ненужно, ако разберяха, че корабът на който плават през океана, фактически се задвижва от стъклена топка държаща в себе си пламък, способен при определени обстоятелства да изпепели за миг всичко в двадесет метра радиус. Вие нали не сте такива? – попита с усмивка Хелена, виждайки изражението на лицата им. – Казах, при определени обстоятелства. Сега, моля настанявайте се – посочи им тя две от креслата.
- Първоначално ще изпитате известно неудобство. Не се тревожете обаче, аз съм тук – успокой ги тя, докато наблюдаваше нещо на една от картините. След малко елфаната сама зае едно от креслата. – Сега просто изречете заклинанието за светлина.
С известна неохота, двамата се подчиниха
- Виждате ли? Нищо сложно! - дойде гласът на Хелена някак далечен.
Сетивата на Ашли и Адриана сякаш се възпламениха. Още щом изрекоха заклинанието за светлина усетиха, че порцията магическа енергия, която отделиха за него, не бе обичайната. Или по-точно бе, но нещата не се спряха там. Маната течеше през двамата като бесен поток, напиращ в невиждано шеметни за тях количества. Сякаш извираща отвсякъде, магическата енергия минаваше през телата им, оцездаше се по креслата и от там се вливаше директно в пламтящата пред очите им сфера, където... където... Какво ставаше там?
Времето сякаш промени хода си. Чустваха се на предела на силите си, но същевременно бяха и замайващо опянени, почти в екстаз...
Всичко това изведнъж спря.
- Два часа стигат. Като трета група няма нужда да правим повече, а й не съм сигурна до колко това би било разумно, с двама неопитни като вас - съобщи бодро Хелена. – Все пак, благодаря за помощта. Сега дори да вдигнем скоростта с още двадесетина процента, пак ще натрупваме резерви. И не ме питайте как точно работят нещата, обещала съм на капитана да не разгласям подробности. Всъщност, само аз, драгия Миландрел, Панса и Ханчо сме наясно - последва кратка пауза. - Така, това е за днес, но не забравяйте: утре вечер пак е наш ред, от 9 до 11. Сега ще е най-добре да се прибирате по каютите и добре да си починете.
На Ашли му се виеше свят и не можеше да се сети какво бе вечерял. На Адриана и се мяркаха светлини пред очите и й се струваше, че някой от предметите наоколо излъчваха странна аура. Въпреки това, и двамата изпитваха някакво странно чувство на задоволство.
[/sblock]
Изглеждащия още повече от обичайното на призрак Ашли, е принуден да понамали тренировките с варварката, поради смътното усещане, че нещо някъде ще се пречупи, ако продължава така.
Адриана пък май пак почва да я мъчи морската болест.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Андрия продължава тренировките си Берта. Ме се опитва упорито да я победи, но колкото и да е близо, макар и с малко, Андрия все успява да се наложи.
Жената-войн не намира никой желаещ да я учи на „Точен удар”. Не намира и кой да я учи на „Убиец” но след няколко приказки с Илибринт има чувството, че се е „подобрила” в това отношение.
Езика на Артемис вече не се чувства като парче желе, когато се опитва да произнесе нещо на Еллафи. Същевременно мрачния продължава, този път малко по-дискретно, да следи Монцонит. На последния явно по едно време му писва и приближава Ентрери директно:
- Къв ти е проблема? – пита тролът с глас, наподобяващ търкалящи се по склон канари.
- Ти си ми проблема! – озъбва му се Артемис.
- В една лодка сме, така че или ще търпиш, или ще си събираш в шепа зъбките – отвръща канарата и демонстративно му обръща гръб.
Каквото и да прави Илибринт, двамата горяни не щат да си имат нищо общо с нея. За да запълни част от времето, малката решава да играе на зарове с моряците, но след като въпреки всичките си усилия губи три дузини медни монети, решава че е по-разумно да се откаже.
Сесилия пък продължава хем да й се изплъзва, хем същевременно да краде от Илибринт, каквото Илибринт открадне от кухнята.
[sblock="за Илибринт и Евросия"] На илибрин почва да й се струва, че никога няма да стигне елфаната. Това проклето момиче (на колко ли годинки де бсъщност?) бе прекалено ловко, дори за проклет елф.
След много труд, Евросия най-после остава задоволена от творението си.
Дойде момента, в който двамата с Илибринт решават да пуснат планът си в действие.
Всичко е подготвено. По коридора не се чуват тихите стъпки на Сесилия.
- Красиво! - чува се плахото гласче на елфаната. - Значи за това била рисунката.
- Спипах те! - изпуфтя задъханата Илибринт и ръката й се стрелна напред...
Леко завъртане на тялото, и ръката на преследвача сграбчи въздух, а нежни пръсти се увиха около китката й. Рязко подръпване по посока на движението, после изящно настрани, назад и надолу... Илибринт полетя... "Хряс", каза пейзажът... Евросия умекоти падането. Сесилия вече не бе там.
- Това ваше изпълнение днес бе доста подло - каза им с усмивка изплъзващата се след вечеря. - Моите поздравление, почти успяхте. Търпение нямам да видя, какво друго ще измислите.
[/sblock]
Идва края на втората седмица.
Корабът сякаш още ускорява хода си, вероятно благодарение на хубавия попътен вятър. Втора седмица обаче никаква земя не се вижда. Въпреки рутинната проверка и корекция на курса, която Хелена извършва всяка сутрин, у някои от пребиваващите на борда почва да се поражда усещането, че пътуват без ясна цел.
Не съм описвал дейстия, които се предполага да сте извършвали помежду си. Това ви подканвам сега да направите, чакам и целите за следващата седмица.
В темата за опита съм сложил резултатите. Точките опит са обще придобитите он началото на приключението. За Точките Разпределение: махнал съм тези от първата седмица и сега са там само тези от втората.
Жената-войн не намира никой желаещ да я учи на „Точен удар”. Не намира и кой да я учи на „Убиец” но след няколко приказки с Илибринт има чувството, че се е „подобрила” в това отношение.
Езика на Артемис вече не се чувства като парче желе, когато се опитва да произнесе нещо на Еллафи. Същевременно мрачния продължава, този път малко по-дискретно, да следи Монцонит. На последния явно по едно време му писва и приближава Ентрери директно:
- Къв ти е проблема? – пита тролът с глас, наподобяващ търкалящи се по склон канари.
- Ти си ми проблема! – озъбва му се Артемис.
- В една лодка сме, така че или ще търпиш, или ще си събираш в шепа зъбките – отвръща канарата и демонстративно му обръща гръб.
Каквото и да прави Илибринт, двамата горяни не щат да си имат нищо общо с нея. За да запълни част от времето, малката решава да играе на зарове с моряците, но след като въпреки всичките си усилия губи три дузини медни монети, решава че е по-разумно да се откаже.
Сесилия пък продължава хем да й се изплъзва, хем същевременно да краде от Илибринт, каквото Илибринт открадне от кухнята.
[sblock="за Илибринт и Евросия"] На илибрин почва да й се струва, че никога няма да стигне елфаната. Това проклето момиче (на колко ли годинки де бсъщност?) бе прекалено ловко, дори за проклет елф.
След много труд, Евросия най-после остава задоволена от творението си.
Дойде момента, в който двамата с Илибринт решават да пуснат планът си в действие.
Всичко е подготвено. По коридора не се чуват тихите стъпки на Сесилия.
- Красиво! - чува се плахото гласче на елфаната. - Значи за това била рисунката.
- Спипах те! - изпуфтя задъханата Илибринт и ръката й се стрелна напред...
Леко завъртане на тялото, и ръката на преследвача сграбчи въздух, а нежни пръсти се увиха около китката й. Рязко подръпване по посока на движението, после изящно настрани, назад и надолу... Илибринт полетя... "Хряс", каза пейзажът... Евросия умекоти падането. Сесилия вече не бе там.
- Това ваше изпълнение днес бе доста подло - каза им с усмивка изплъзващата се след вечеря. - Моите поздравление, почти успяхте. Търпение нямам да видя, какво друго ще измислите.
[/sblock]
Идва края на втората седмица.
Корабът сякаш още ускорява хода си, вероятно благодарение на хубавия попътен вятър. Втора седмица обаче никаква земя не се вижда. Въпреки рутинната проверка и корекция на курса, която Хелена извършва всяка сутрин, у някои от пребиваващите на борда почва да се поражда усещането, че пътуват без ясна цел.
Не съм описвал дейстия, които се предполага да сте извършвали помежду си. Това ви подканвам сега да направите, чакам и целите за следващата седмица.
В темата за опита съм сложил резултатите. Точките опит са обще придобитите он началото на приключението. За Точките Разпределение: махнал съм тези от първата седмица и сега са там само тези от втората.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...