[Глава 5] Кралят на каналите
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
[Глава 5] Кралят на каналите
"Последните изследвания сочат, че империята на гоблиноидите е просъществувала единадесет хилядолетия. Ние успяхме да разрушим нашата за по-малко от една десета от това време. Нямаме никакви основания да ги гледаме снизходително..."
проф. Гимбърт от Моргрейвския Университет
21-ви Драваго 998 ГК
Ранна утрин
Гоблинът ги поведе уверено из лабиринтите на шарнската канализация. Явно знаеше къде се намират, макар че беше стигнал до тук овързан, пребит и затворен в чувал. Гавлин и Кимон, които носеха заедно безжизненото тяло на Сирил, скоро загубиха ориентация, а Йолан изглеждаше съсредоточен в това да следи пътя и в същото време внимателно да наблюдава гоблина. Отвреме-навреме двамата си разменяха няколко думи на неговия език, но през голямата част от пътя се придвижваха мълчаливо. Напредваха бавно и предпазливо, но не се сблъскаха с нови опасности - или имаха късмет, или малкият им водач подбираше пътя правилно, въпреки риска някой или нещо да забележи тяхната светлина.
Неочаквано гоблинът спря точно по средата на един тунел, съвсем подобен на всички други, през които бяха минали досега. Посочи с пръст към горната част на изронената тухлена стена и каза нещо на Йолан. Той преведе смаяно:
- Не съм сигурен, че го разбирам правилно. Каза, че трябва да се покатерим по стената и после да минем... зад нея, мисля. Но там сякаш няма проход... Я светнете с фенера там горе!
проф. Гимбърт от Моргрейвския Университет
21-ви Драваго 998 ГК
Ранна утрин
Гоблинът ги поведе уверено из лабиринтите на шарнската канализация. Явно знаеше къде се намират, макар че беше стигнал до тук овързан, пребит и затворен в чувал. Гавлин и Кимон, които носеха заедно безжизненото тяло на Сирил, скоро загубиха ориентация, а Йолан изглеждаше съсредоточен в това да следи пътя и в същото време внимателно да наблюдава гоблина. Отвреме-навреме двамата си разменяха няколко думи на неговия език, но през голямата част от пътя се придвижваха мълчаливо. Напредваха бавно и предпазливо, но не се сблъскаха с нови опасности - или имаха късмет, или малкият им водач подбираше пътя правилно, въпреки риска някой или нещо да забележи тяхната светлина.
Неочаквано гоблинът спря точно по средата на един тунел, съвсем подобен на всички други, през които бяха минали досега. Посочи с пръст към горната част на изронената тухлена стена и каза нещо на Йолан. Той преведе смаяно:
- Не съм сигурен, че го разбирам правилно. Каза, че трябва да се покатерим по стената и после да минем... зад нея, мисля. Но там сякаш няма проход... Я светнете с фенера там горе!
Последна промяна от Blizzard на съб яну 06, 2007 10:13 am, променено общо 2 пъти.
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
[sblock="Кимон"]Колкото и да се взираше в стената, Кимон не забеляза нищо необичайно или странно. Зидът изглеждаше достатъчно здрав и удобен за катерене, а осветената от фенера горна част на стената бе на три метра височина и можеше да бъде докосната дори със скок.[/sblock]
Последна промяна от Blizzard на ср дек 20, 2006 3:14 pm, променено общо 1 път.
Кимон се поколеба за миг, но сетне рече:
- Гавлин, нека да се кача да погледна, вие дръжте гоблина под око. Може да е някакъв номер. Аз ще хвърля един поглед и после ще решаваме.
- Гавлин, нека да се кача да погледна, вие дръжте гоблина под око. Може да е някакъв номер. Аз ще хвърля един поглед и после ще решаваме.
Последна промяна от blue на вт дек 19, 2006 6:23 pm, променено общо 1 път.
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Въпросното "оттатък" всъщност не се виждаше - нито от долу, нито от стената, на която Кимон се покатери с лекота - тъй или иначе беше само на метър над пода, нямаше опасност да падне. На пръв поглед в зидарията не се забелязваше нищо особено...
Набързо ли ще разгледаш горната част на стената или внимателно (вземане на 20, ще ти отнеме повече време)?
Набързо ли ще разгледаш горната част на стената или внимателно (вземане на 20, ще ти отнеме повече време)?
Последна промяна от Blizzard на ср дек 20, 2006 3:14 pm, променено общо 2 пъти.
Кимон огледа набързо каквото можеше да види и се обърна към Йо и гоблина.
- Нищо не виждам. Как трябва да минем? Това единственият път ли е?
Набързо.
- Нищо не виждам. Как трябва да минем? Това единственият път ли е?
Набързо.
Последна промяна от blue на вт дек 19, 2006 6:25 pm, променено общо 1 път.
Ветеранът се спусна при Гавлин и Йо и ги изгледа леко разтревожен. После впи изпитателен поглед в гоблина и без да мигне даже заговори:
- Това звучи прекалено странно. Там не открих нищо, нито по зида, нито горе. Какво мислите? Според мен - да действа, а ние ще внимаваме. Стигнахме до тук, късно е да се отказваме, но все пак...
Не довърши изречението си, но това явно му бе навик. Докато говореше гледаше гоблина втренчено. Опитваше се да открие какъвто и да е намек за измама, коварство или страх.
- Това звучи прекалено странно. Там не открих нищо, нито по зида, нито горе. Какво мислите? Според мен - да действа, а ние ще внимаваме. Стигнахме до тук, късно е да се отказваме, но все пак...
Не довърши изречението си, но това явно му бе навик. Докато говореше гледаше гоблина втренчено. Опитваше се да открие какъвто и да е намек за измама, коварство или страх.
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
- Кзам`хад. Рънш!
Йолан каза само това на гоблина и чевръстият мъник започна да се катери по стената, ловък като котка. Докато той пълзеше нагоре, Йолан му каза още нещо, може би зададе въпроса има ли лесен начин да вдигнат Сирил, но дребосъкът бе твърде съсредоточен да изследва зидарията в горната част на стената и не му отговори веднага. Бръкна с едната си ръка в някаква цепнатина, на която Кимон не бе обърнал внимание. Тримата чуха отчетливо "щрак". След това се покатери малко по-нагоре и продължи да човърка по стената. Тайния проход, ако такъв съществуваше, още не се беше отворил.
[sblock="Кимон"](Проницателност) На войника му беше трудно да разгадае изображението и поведението на гоблина, защото не си бе общувал дълго с тяхната раса. Вероятно дребосъкът бе все още уплашен, но дали им готвеше капан или не, бе невъзможно да прецени.[/sblock]
Йолан не повтори въпроса си, просто наблюдаваше гоблина съсредоточено.
Прекъсвам тук в случай, че някой иска да реагира по някакъв начин. Ако не искате, може и да не поствате празни мнения, просто да продължим.
Йолан каза само това на гоблина и чевръстият мъник започна да се катери по стената, ловък като котка. Докато той пълзеше нагоре, Йолан му каза още нещо, може би зададе въпроса има ли лесен начин да вдигнат Сирил, но дребосъкът бе твърде съсредоточен да изследва зидарията в горната част на стената и не му отговори веднага. Бръкна с едната си ръка в някаква цепнатина, на която Кимон не бе обърнал внимание. Тримата чуха отчетливо "щрак". След това се покатери малко по-нагоре и продължи да човърка по стената. Тайния проход, ако такъв съществуваше, още не се беше отворил.
[sblock="Кимон"](Проницателност) На войника му беше трудно да разгадае изображението и поведението на гоблина, защото не си бе общувал дълго с тяхната раса. Вероятно дребосъкът бе все още уплашен, но дали им готвеше капан или не, бе невъзможно да прецени.[/sblock]
Йолан не повтори въпроса си, просто наблюдаваше гоблина съсредоточено.
Прекъсвам тук в случай, че някой иска да реагира по някакъв начин. Ако не искате, може и да не поствате празни мнения, просто да продължим.
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Гоблинът продължи да човърка из пукнатините на стената. Че се второ "щрак", след което един голям блок от нея се отдели и се плъзна навътре, сякаш по добре смазани релси. Дребосъкът махна с ръка към хората в тунела, давайки знак да го последват, след което безцеремонно се вмъкна в разкрития проход и те го загубиха от поглед.
Въпросът как да качат тялото на Сирил горе оставана без отговор, но тримата можеше да се справят някак си. Дано само проходът се разширяваше по-нататък, защото щеше да бъде неудобно да го влачат приклекнали дълго време.
Въпросът как да качат тялото на Сирил горе оставана без отговор, но тримата можеше да се справят някак си. Дано само проходът се разширяваше по-нататък, защото щеше да бъде неудобно да го влачат приклекнали дълго време.
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
С общи усилия тримата успяха да качат себе си, фенерите и тялото на следователя по стената и да се проврат в тесния отвор. За щастие тунелът се разширяваше веднага след дупката и нямаше да се налага да пълзят из него, макар че трябваше да ходят с приведени глави.
Гоблинът не беше забягнал и ги чакаше там. След като им махна да се отстранят от входа той дръпна една ръчка на стената и тайният проход се затвори зад тях.
Миришеше на плесен, по пода църцореше вода, а по пръстта, наслоила се върху зидарията в стените тук-там растяха някакви странни гъби, които сякаш съвсем слабо светеха в тъмното. Обстановката бе клаустрофобична, но наглед бяха в безопасност. Гоблинът ги поведе нататък по тунела.
Ако не смятате да правите нещо специално, ще придвижа времето 20-тина минути напред, докато гоблинът ви води и не се случва нищо интересно.
Гоблинът не беше забягнал и ги чакаше там. След като им махна да се отстранят от входа той дръпна една ръчка на стената и тайният проход се затвори зад тях.
Миришеше на плесен, по пода църцореше вода, а по пръстта, наслоила се върху зидарията в стените тук-там растяха някакви странни гъби, които сякаш съвсем слабо светеха в тъмното. Обстановката бе клаустрофобична, но наглед бяха в безопасност. Гоблинът ги поведе нататък по тунела.
Ако не смятате да правите нещо специално, ще придвижа времето 20-тина минути напред, докато гоблинът ви води и не се случва нищо интересно.
Последна промяна от Blizzard на чет яну 04, 2007 10:05 am, променено общо 1 път.
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Сякаш гоблинът ги бе въвел в друга част на подземния Шарн - по-древна от канализацията, забравена от години и днес известна само на посветените. Дълго го следваха из мрачните тунели, осевтени само от техните фенери и странните подземните гъби. Имаше разклонения, но гоблинът ги водеше уверено. Посоката се променяше, но сякаш слизаха надолу...
(Слух) Тримата бяха нащрек и сетивата им бяха изострени, макар че до този момент не бяха срещнали заплаха. Гоблинът тъкмо ги въвеждаше в по-широка пещера, цялата обрасла с фосфоресциращите гъби, когато дочуха от някъде звука от забързани стъпки, но ехото лъжеше и засега нямаше как да определят посоката - дали идваха от тунелът пред тях, или отзад, откъдето бяха дошли, дали се приближаваха или се отдалечаваха.
(Слух) Тримата бяха нащрек и сетивата им бяха изострени, макар че до този момент не бяха срещнали заплаха. Гоблинът тъкмо ги въвеждаше в по-широка пещера, цялата обрасла с фосфоресциращите гъби, когато дочуха от някъде звука от забързани стъпки, но ехото лъжеше и засега нямаше как да определят посоката - дали идваха от тунелът пред тях, или отзад, откъдето бяха дошли, дали се приближаваха или се отдалечаваха.
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Нито Кимон, нито Гавлин забелязаха откъде се взе облака задушлив прах, който внезапно запълни тунела. Техният водач и Йолан се закашляха и сякаш малкият гоблин се свлече на земята - не можеха да видят това ясно, защото освен че затрудняваше дишането, странният прах пречеше и на видимостта и светлината на лампата проникваше трудно и само на малко разстояние в облака, запълнил тунела...
Кимон и Гавлин се опитаха да задържат дъха си, но вече бяха вдишали част от праха, който изгаряше дробовете им...
Ще хвърляте защитен зар за издръжливост, но ще постна заровете чак като се прибера в къщи, където са дневниците. Помислете си при какви резултати бихте ползвали екшън-точка, за да не губим време за това решение.
Кимон и Гавлин се опитаха да задържат дъха си, но вече бяха вдишали част от праха, който изгаряше дробовете им...
Ще хвърляте защитен зар за издръжливост, но ще постна заровете чак като се прибера в къщи, където са дневниците. Помислете си при какви резултати бихте ползвали екшън-точка, за да не губим време за това решение.
Последна промяна от Blizzard на пон яну 08, 2007 7:33 pm, променено общо 1 път.
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Малко след дребния гоблин, и Йолан падна на земята, явно също парализиран от странния облак прах. Кимон и Гавлин все още бяха на крака, но не виждаха на повече от няколко метра около себе си и досега не бяха определили откъде бе дошло нападението. Дробовете им горяха и им се кашляше, но все още бяха в съзнание. Със сигурност знаеха едно - в никакъв случай не трябваше да вдишват още от праха, ако не искаха да ги сполети съдбата на гоблина и на водача им.
Последна промяна от Blizzard на ср яну 10, 2007 9:38 am, променено общо 1 път.
Кимон се забави за миг, но като видя Гавлин се покри лице с наметалото си. После огледа коридора. Надяваше се да види докъде се простира. Може би близо до тавана или ниско над пода, а може би по далеч.
[sblock]Няма да се колебае ако види, че близо до тавана има чист въздух. Ако края на облака не е далеч, ще опита да изтегли тялото на Сирил.[/sblock]
[sblock]Няма да се колебае ако види, че близо до тавана има чист въздух. Ако края на облака не е далеч, ще опита да изтегли тялото на Сирил.[/sblock]
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Не можеха да видят докъде стига прашният облак в двете посоки, но като че ли близо до тавана той наистина не беше толкова гъст. Доколкото си спомняха тунелът точно в тази част се беше разширил до малка зала, а таванът бе може би на 3 или 4 метра височина, но влажните обрасли с гъби стени не бяха удобни за катерене.
Можеха да се пробват да намерят пътя си слепешката - назад или напред, но не знаеха от къде беше дошла заплахата.[sblock="Кимон"]За се възползваш от специалния си талант трябва двете ти ръце да са свободни.[/sblock]
Можеха да се пробват да намерят пътя си слепешката - назад или напред, но не знаеха от къде беше дошла заплахата.[sblock="Кимон"]За се възползваш от специалния си талант трябва двете ти ръце да са свободни.[/sblock]
- Chimera
- Кадет
- Мнения: 211
- Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
- Местоположение: Магландия
- Контакти:
[sblock]Искам да пробвам следното, ако героят ми може да прецени, че ще издържи известно време във виелицата. Да се направя че праха ми е повлиял и да падна на замеята подобно на гоблина и Йолан но държейки меча си и все още прикривайки лицето си с наметалото. Ако преценя че няма да издържа ще тръгна назад бавно.
[/sblock]
[/sblock]
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
Кимон се стрелна към близката стена, забелязвайки как Гавлин също пада на земята, малко след Йолан и гоблина. Сега всичко зависеше от него.[sblock="Кимон"]Никой от спътниците на Кимон не забеляза как той излази като паяк по стената на пещерата и после по тавана, над прашния облак. Определено не се катереше само с помощта на мускулите си, а някаква магия му помагаше да се прилепи до стената. Таванът бе по-висок в малката зала, в която се намираха и прахът не стигаше до горния край. Двата тунела - този от който бяха дошли и онзи, по който се канеха да продължат, не бяха видими от новата гледна точка на Кимон близо до тавана, но вероятно щяха да се виждат когато прахът се слегнеше. Врагове не се забелязваха, не можеше да определи и от къде е дошъл странният прах.[/sblock]
[sblock]Войникът продължи още малко по тунела напред. Внимаваше много, на всяка крачка бе готов да реагира на заплахата. Искаше да види докъде стига облака. Вероятно не бе много голям, възможно бе и да е било капан, да няма враг, но никак беше сигурен в това. Придвижи се леко в страни, не искаше да минава по центъра на тавана лесно щяха да го забележат. Близо до стените сенките се сливаха и врага (ако имаше такъв) щеше трудно да го забележи, още повече, че надали очакваха да минава оттам. Държеше тялото си допряно до тавана, изглеждаше все едно пълзи по пода. При първата опасност щеше да нападне. Ръце не му бяха нужни за това.[/sblock]
- Blizzard
- Кадет
- Мнения: 304
- Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
- Местоположение: София Любим цвят: Зелено
[sblock="Кимон"]Кимон пропълзя по тавана като някакво странно насекомо, стараейки се да остане над прашния облак, който постепенно се смаляваше. Дробовете и гърлото му все още горяха, но той успя да пренебрегне това и да съсредоточи вниманието си в мрака, там където светлината на лампите, останали в прашния облак, не достигаше. Опитваше се да следи едновременно тунела, по който бяха дошли и онзи, който продължаваше напред. Мина почти минута и прахът постепенно се слегна към земята.
(Забелязване) Светлината на лампите упорито пробиваше път през мрака, докато прахът намаляваше и Кимон успя да различи силуети - 2 или 3, сякаш с човешки ръст, по тунела, от който бяха дошли. Не ги виждаше ясно и не бе сигурен, че ще съумее да ги уцели, преди да се приближат. Сигурно те можеха да виждат на тъмно, защото не носеха собствена светлина. Все пак бе почти сигурен, че ще остане скрит близо до тавана и може би бе по-добре да почака, докато дойдат в светлината - имаше предимството на изненадата, но можеше да атакува само веднъж, преди да го забележат.
Противниците ти имат прикритие (concealment). Ако има неща за уточняване или съм объркал нещо, пиши ми![/sblock]
(Забелязване) Светлината на лампите упорито пробиваше път през мрака, докато прахът намаляваше и Кимон успя да различи силуети - 2 или 3, сякаш с човешки ръст, по тунела, от който бяха дошли. Не ги виждаше ясно и не бе сигурен, че ще съумее да ги уцели, преди да се приближат. Сигурно те можеха да виждат на тъмно, защото не носеха собствена светлина. Все пак бе почти сигурен, че ще остане скрит близо до тавана и може би бе по-добре да почака, докато дойдат в светлината - имаше предимството на изненадата, но можеше да атакува само веднъж, преди да го забележат.
Противниците ти имат прикритие (concealment). Ако има неща за уточняване или съм объркал нещо, пиши ми![/sblock]
Последна промяна от Blizzard на съб яну 20, 2007 7:03 pm, променено общо 1 път.