За една торба зоб - част две - Зрънцата на съдбата
Модератори: Vilorp, Модератори
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Парчето кожа увисна в ръката на мъжа, като прани гащи и въпреки ловките му подмятания и въртенета той не можа да го разпъне за да прочете надписа. Мъките му обаче поразвеселиха останалите неприятно много според Грегор. Накрая той се видя принудин да го просне на земята и да да го поразпъне, като в резултат успя да прочете текста.
- Alia
- Работник
- Мнения: 120
- Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
- Местоположение: София, някъде наоколо
- Ха - доволно каза Естел - аз знам какво са симетрали. Това са едни линии дето се пресичат ей така и свързват в центъра - Естел с пръст нарисува фигурата в прахта на земята. Ама тука не виждам никакъв център... Явно е някаква загадка. Шамюел, явно на моите спътници и на мен не ни е много ясно за какво става въпрос. Да разбираш нещо от тия джуджешки загадки? Или да се пробваме да нарисуваме тея линии и да видим какво ще се получи?
- Shamajotsi
- Тапака
- Мнения: 1664
- Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
- Местоположение: Нангияла
- Контакти:
-Честна дума, и идея си нямам. Тия неща за разните центрове не ми говорят абсолютно нищо. Пък и каква светлина, какъв мрак, какви пет медника... - отвърна гномът и добави - Пък навярно наистина трябва да ги нарисуваме тези неща. Дали имаме с какво? И май някой наистина ще трябва да си фрасне главата у земята - доколкото ги знам джуджетата, точно такива ще им бъдат "магическите ритуали".
シャマョツィ
Очичките на Роши се разшириха:
- Тя ли избяга? Тя? Аз си мисля, че май ти духна докато траеше суматохата! Ти нали си уж благородник, ама тоя номер с това, че не знаеш къде е, няма да мине! Все едно не те чух като се разправяше със стражника в конака, че не ти били приятели и че нямаш нищо общо с тях! Чух те, и Естел те чу, както и всички останали!
Последна промяна от Entity на чет мар 19, 2009 6:02 pm, променено общо 1 път.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изненадан от внезапно разразилата се активност на съкилийниците си, Шакти стоеше до прозорчето и засланяше очите си с ръка.
- Не се ли притеснявате от това, че дори не знаем какво точно се има в предвид в този запис? Вярно, че засега нямаме други планове как да се измъкнем оттук и сигурно всички искате да пробваме дали този, хм, ритуал няма да ни помогне... но всъщност дори не знаем дали изобщо този стих има нещо общо с нашия затвор. Може да е броилка за детска игра, или пък просто някой да е съчинявал стихове в деня преди екзекуцията си...
- Не се ли притеснявате от това, че дори не знаем какво точно се има в предвид в този запис? Вярно, че засега нямаме други планове как да се измъкнем оттук и сигурно всички искате да пробваме дали този, хм, ритуал няма да ни помогне... но всъщност дори не знаем дали изобщо този стих има нещо общо с нашия затвор. Може да е броилка за детска игра, или пък просто някой да е съчинявал стихове в деня преди екзекуцията си...
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Роши реши, че благородниците имат удивителната способност да чуват избирателно, защото при споменаването на отричането от приятелите си Сикар почервеня и явно пропусна да чуе частта за Естел. За сметка но това пък доста чевръсто приклекна и и затисна ръката с уста та часта „Чух те, и Естел те чу, както и всички останали!” прозвуча като „Муф фъ ъ Мфъф ф фу”. Сикар впи поглед в нея и просъска подобно на базилиск в засада:
- Това не те засяга малко момиченце и няма да те засяга дори някой да те пита! - Роши потрепери и усети студени капчици пот по гърба си - Това какво говоря за роднините на „бъдещата си невеста” е изцяло моя работа! Ясен ли съм! - после се усмихна някак извинително и пак понечи да си върви.
Между временно паленцето чието носленце бе безжалостно разбито от Естел скимтеше до краката на офицера. А когато го забеляза и установи причината за мъката му яростният му рев, разтърси малкото площадче с четирите издигнати на него бесилки. От тавана на помещението падна малко парче мазилка на което групичка децата биха се зарадвали неимоверно много тъй като бе достатъчно голямо за да си начертаят по калдаръма разни фигури за да скачат по тях. Това че не се стовари на главата на гущера му вдъхна надежда челошия късмет може най сетне да го е подминал.
- Shamajotsi
- Тапака
- Мнения: 1664
- Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
- Местоположение: Нангияла
- Контакти:
Гномът се обърна към недоверчивия гущероид и се опита да го убеди:
-Току-що май получихме знак от боговете да пробваме написаното, стига да го разберем на първо време, разбира се. Иначе просто не виждам как бихме могли да се измъкнем, а на мен спешно ми се налага да се махна оттук - след вниманието му бе привлечено към човека с оковите. - Ако някой ми помогне да намеря нещо дълго, тънко и здраво, с което да човъркам по оковите на този, може и да успея да му ги сваля - след което сам се зае да търси такова нещо из килията.
-Току-що май получихме знак от боговете да пробваме написаното, стига да го разберем на първо време, разбира се. Иначе просто не виждам как бихме могли да се измъкнем, а на мен спешно ми се налага да се махна оттук - след вниманието му бе привлечено към човека с оковите. - Ако някой ми помогне да намеря нещо дълго, тънко и здраво, с което да човъркам по оковите на този, може и да успея да му ги сваля - след което сам се зае да търси такова нещо из килията.
シャマョツィ
Момиченцето ококорено гледаше Сикар. Не бе трудно да се отгатне, че нищо не разбираше. Обаче въпреки това нямаше намерение да се отказва:
- Ама те ще обесят Естел и другите, не можеш ли да им помогнеш? Нали беше с тях и можеш да кажеш на стражите, че са сбъркали...
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
- Shamajotsi
- Тапака
- Мнения: 1664
- Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
- Местоположение: Нангияла
- Контакти:
-Кой, да го вземе Безименния, е бил в тази пуста килия! - не можеше да разбере гномът. - Какво ли още ще открием тук? Бедни ми, бедни Шамюел, докъде се докара... - и се захвана да разглобява внимателно капана.
-Между другото, не е зле през това време някой да ги начертае тез линии. И бихте ли отговорили на зададените по-рано въпроси: кои сте и защо сте тук?
-Между другото, не е зле през това време някой да ги начертае тез линии. И бихте ли отговорили на зададените по-рано въпроси: кои сте и защо сте тук?
シャマョツィ
- Alia
- Работник
- Мнения: 120
- Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
- Местоположение: София, някъде наоколо
- Чакайте, аз ще ги начертая доколкото мога - Естел се огледа за някаква пръчка или нещо подобно и започна да чертае линиите на земята.
- А затова кои сме и какво правим тук, бих казала, че просто сме попаднали на неподходящото място в неподходящото време. Дори не мога да кажа за какво ни арестуваха. Прибирахме се към къщата на един приятел и попаднахме на някакво съборище. После бързо ни арестуваха и ни доведоха тук. Това е всичко, което помня. Иначе съдбата ни събра заедно и май вече сме нещо като приятели....- Естел направи пауза, в която изгледа продължително свития на земята гущер, сякаш мислеше как да го нарече него - .....или поне с повечето. Другите се запиляха някъде. Или ни изоставиха - Естел се замисли отново за Сикар. Изглеждаше толкова свестен, беше накарал нещо в нея да трепне, да изпита надежда. А после брутално се беше отрекъл от нея, за да си спаси кожата. Защо беше толкова наивна - сигурно просто я е взел за жена от простолюдието и е искал само да спи с нея. Когато му отказа, той просто е загубил интерес и толкоз. Болка я прониза в сърцето. И тя самата се учуди на реакцията си. Не мислеше, че чак толкова държи на него, но май се беше влюбила. И все пак гнева надделя и тя си промърмори тихичко под нос "Гадни мъже".
Межувременно надраска чертите на пода, изправи се и се обърна към съкилийниците си "А сега какво?"
ИИ: Спасе, мога да променя поста ако кажеш - ако не съм намерила пръчка или нещо удобно за чертаене, ще чертая с ръка в шумата на пода. Тъй като знам какво са симетрали би трябвало да съм успяла да начертая фигурата. Все пак кажи дали е успешно или не. Метнах си 3 зарчета, общ сбор 15. Би трябвало да стигне
- А затова кои сме и какво правим тук, бих казала, че просто сме попаднали на неподходящото място в неподходящото време. Дори не мога да кажа за какво ни арестуваха. Прибирахме се към къщата на един приятел и попаднахме на някакво съборище. После бързо ни арестуваха и ни доведоха тук. Това е всичко, което помня. Иначе съдбата ни събра заедно и май вече сме нещо като приятели....- Естел направи пауза, в която изгледа продължително свития на земята гущер, сякаш мислеше как да го нарече него - .....или поне с повечето. Другите се запиляха някъде. Или ни изоставиха - Естел се замисли отново за Сикар. Изглеждаше толкова свестен, беше накарал нещо в нея да трепне, да изпита надежда. А после брутално се беше отрекъл от нея, за да си спаси кожата. Защо беше толкова наивна - сигурно просто я е взел за жена от простолюдието и е искал само да спи с нея. Когато му отказа, той просто е загубил интерес и толкоз. Болка я прониза в сърцето. И тя самата се учуди на реакцията си. Не мислеше, че чак толкова държи на него, но май се беше влюбила. И все пак гнева надделя и тя си промърмори тихичко под нос "Гадни мъже".
Межувременно надраска чертите на пода, изправи се и се обърна към съкилийниците си "А сега какво?"
ИИ: Спасе, мога да променя поста ако кажеш - ако не съм намерила пръчка или нещо удобно за чертаене, ще чертая с ръка в шумата на пода. Тъй като знам какво са симетрали би трябвало да съм успяла да начертая фигурата. Все пак кажи дали е успешно или не. Метнах си 3 зарчета, общ сбор 15. Би трябвало да стигне
Gothic is sophisticated barbarism. It is a passion for life draped in the symbolism of death. It is a cynical love of sentiment. It is a marriage of extremes such as sex and death. It uses darkness to illuminate.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Entity написа:
Момиченцето ококорено гледаше Сикар. Не бе трудно да се отгатне, че нищо не разбираше. Обаче въпреки това нямаше намерение да се отказва:
- Ама те ще обесят Естел и другите, не можеш ли да им помогнеш? Нали беше с тях и можеш да кажеш на стражите, че са сбъркали...
Сега беше ред на Сикар да се стъпише. Всъщност се стъписа толкова много че всякаш забрави тикоподобното си оглеждане на минувачите от преди малко.
- За какво бесене говориш? - Роши пак се чустваше като маракас - Как така ще я бесят? Кой? Къде? Защо? Какво е станало? Къде е тя Роши? Кажи къде е! Кажи! Кажи! Кажи бе, пишлеме нещастно! - ако момиченцето имаше коронки на зъбите като нези който си поставяха заможните хора когато позастареят, сега те щяха да подскачат из устата й или звън нея. Сикар от своя страна явно бе обзет от някаква силна емоция - притеснен, загрижен, изплашен... Каквито й грижи да бе имал на главата преди малко сега те бяха на заден план, жалко самво че се изразяваха в почти ожесточеното траскане на крехкото малко момиченце. Един загрижен минувач дори се спря да го попита дали иска помощ, но въпроса не бе отправен към Роши. Беше едър с вид на наемник, гладувал наемник...
Без особени затруднения, като изключим болката в прищипаните пръсти Шамюел се справи с капана и получи нещо което в очите на останалите бе парче криво и тънко желязо, но в неговите почти всемогъщо оръжие*. Държащ го като кама тоя прекрачи към окование Грегор с доста обезпокойтелен жест, според човека.
Междувременно Естел прие предложението на гущера да ползва парчетата паднала мазилка като средство за чертане, защото не намери пукната пръчка в килията, а и едва ли щеше да й свърши голяма работа да драска с не я по кеменният под на килията.
Докато споменаваше за книгата Шакти си отбеляза че офицера до бесилките се опитва да успокой паленцето чиито нос бе разбит от Естел и разпитва работниците за нещо което той неможеше да чуе, но по сочещите към тяхната решетка жестове можеше да се досети.
Зашеметената Роши се олюля леко в мига, в който ръцете на Сикар се отделиха от телцето й. Ако бе продължил с тръскащите движения, след свършека им, освен с мозъчно сътресение, тя определено щеше да се окаже и по дупе в прахта.
- Ми нали преди малко беше там! В конака е, там в една килия. Ела ще ти покажа!
Момиченцето хвана за ръка Сикар и го поведе в обратна посока към прозорчето на килията, от което преди малко ги беше зърнала.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
- Alia
- Работник
- Мнения: 120
- Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
- Местоположение: София, някъде наоколо
Естел се изправи доволна от нарисуваното. Сбръчка лице в опита си да прозре в прочетеното от Грегор какво трябва допълнително да се направи. Чувстваше се ентусиазирана като дете, опитващо се да отгатне трудна гатанка. Не че я биваше особено, но обичаше загадките.
- И сега какво? - Естел се премести в центъра на линиите, където се пресичаха, и с лице към прозорчето, приклекна и затвори очи. - О, Велики Бона! Прекланям ти се и те моля да озариш сърцето ми със светлина! - Май нищо не става. Какво ли се има предвид под това светлина да положим до сърцето се чудя? Можеше аз да направя една светлинка, но тук силите ми са толкова слаби, че се колебая дали ще успея.
Естел се съсредоточи и започна леко да мърмори познатото иначе елементарно заклинание.
ИИ: Опитвам се да направя Светлина при максимална концентрация.
За припомняне хайку-то:
Спасение щом дириш в този час
ще трябва с мрака ти да се пребориш.
На медицентъра стъпи, (същия ред можеше да бъде прочетен и като: В пресечката на симетралите влезни,...)
пък сетне притвори очи.
Светлината до сърцето положи,
а после Бона ти се преклони.
Челото ти знай той ще отбележи,
с достатъчна ли сила почетеш го.
намериш ли това неговия знак
ще можем да се видим пак.
- И сега какво? - Естел се премести в центъра на линиите, където се пресичаха, и с лице към прозорчето, приклекна и затвори очи. - О, Велики Бона! Прекланям ти се и те моля да озариш сърцето ми със светлина! - Май нищо не става. Какво ли се има предвид под това светлина да положим до сърцето се чудя? Можеше аз да направя една светлинка, но тук силите ми са толкова слаби, че се колебая дали ще успея.
Естел се съсредоточи и започна леко да мърмори познатото иначе елементарно заклинание.
ИИ: Опитвам се да направя Светлина при максимална концентрация.
За припомняне хайку-то:
Спасение щом дириш в този час
ще трябва с мрака ти да се пребориш.
На медицентъра стъпи, (същия ред можеше да бъде прочетен и като: В пресечката на симетралите влезни,...)
пък сетне притвори очи.
Светлината до сърцето положи,
а после Бона ти се преклони.
Челото ти знай той ще отбележи,
с достатъчна ли сила почетеш го.
намериш ли това неговия знак
ще можем да се видим пак.
Gothic is sophisticated barbarism. It is a passion for life draped in the symbolism of death. It is a cynical love of sentiment. It is a marriage of extremes such as sex and death. It uses darkness to illuminate.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
С малко повече усилия Естел успя да пусне кълбо от мека розовееща светлина което озари допълнително мрачната килия и я направи почти приветлива. Старите магове в Магикон водеха ожесточени спорове дали цветът на светещите сфери се определя от индивида или от доминиращите магически потоци в околността, като понякога се стигаше дори до физическа разправа*. Младите пък наблягайки на практическата част твърдяха, че цветът на светлината отразявала вътрешния мир на магьосника, но кой би повярвал на младежи с по-малко от десет публикувани научни труда...
Вторичния ефект от магията на Естел обаче не беше само един.** В килията осезаемо застудя, а на лицето й избиха капчици пот. От знака на бона обаче нямаше никаква следа въпреки светлината който магьосницата поддържаше.
Сикар се понесе след Роши чевръсто, а на лицето му беше изписано ужасно безпокойство, но за разлика от преди всякаш сега не се притесняваше за себе си.
Щом завиха зад ъгъла погледите на двамата попаднаха на издигнатите бесилки, а после и на приближаващия се към тях офицер то стражата, до чиито крака се промъкваше странно оплешавяло/подстригано куче с кървяща муцунка. Двете групи се срещнаха точно пред едно прозорче от прозорчетата на килиите през решетките на които в ясното утро се процеждаше навън розовееща светлина. Сикар и офицера се гледаха предизвикатално в очите без да продумват.
Пред зарешетеното прозорче в момента имаше 5 чифта крака, един детски, едни с ботуши на стражата, един със скъпи и протрити и два космати.
*насъскваха чираците да се бият защото все пак магьосниците са достопочтени люде.
Вторичния ефект от магията на Естел обаче не беше само един.** В килията осезаемо застудя, а на лицето й избиха капчици пот. От знака на бона обаче нямаше никаква следа въпреки светлината който магьосницата поддържаше.
Сикар се понесе след Роши чевръсто, а на лицето му беше изписано ужасно безпокойство, но за разлика от преди всякаш сега не се притесняваше за себе си.
Щом завиха зад ъгъла погледите на двамата попаднаха на издигнатите бесилки, а после и на приближаващия се към тях офицер то стражата, до чиито крака се промъкваше странно оплешавяло/подстригано куче с кървяща муцунка. Двете групи се срещнаха точно пред едно прозорче от прозорчетата на килиите през решетките на които в ясното утро се процеждаше навън розовееща светлина. Сикар и офицера се гледаха предизвикатално в очите без да продумват.
Пред зарешетеното прозорче в момента имаше 5 чифта крака, един детски, едни с ботуши на стражата, един със скъпи и протрити и два космати.
*насъскваха чираците да се бият защото все пак магьосниците са достопочтени люде.
- Shamajotsi
- Тапака
- Мнения: 1664
- Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
- Местоположение: Нангияла
- Контакти:
- Alia
- Работник
- Мнения: 120
- Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
- Местоположение: София, някъде наоколо
Естел видя, че магията й не върши работа и с въздишка престана да я поддържа. Чувстваше се изтощена, а и тази вледеняваща болка от глезена й...
- Май не става така... явно в загадката се има друго предвид, нещо, което явно ми убягва. Идеи някой? - Естел се отпусна уморено на земята и огледа съкилийниците си един по един. Но после вниманието й бе отвлечено от петте чифта крака пред прозорчето, което обясни рязкото намаляване на осветлението в килията, което явно не се дължеше единствено на помръкването на топката светлина, която се излъчваше от нея.
- Кой е там? - Естел подвикна към прозореца и после се обърна отвратена към Грегор - Сигурно са зяпачи.... когато тръгнат да бесят някой и всички се вълнуват все едно е празник, сбирщина отегчени зяпачи! Привлечени от чуждото нещастие и радостни, че не ги е сполетяло тях. Как ги презирам... Трупат се радостни, че имат забавление, което за миг да ги измъкне от кухото им и безмислено съществувание.
- Май не става така... явно в загадката се има друго предвид, нещо, което явно ми убягва. Идеи някой? - Естел се отпусна уморено на земята и огледа съкилийниците си един по един. Но после вниманието й бе отвлечено от петте чифта крака пред прозорчето, което обясни рязкото намаляване на осветлението в килията, което явно не се дължеше единствено на помръкването на топката светлина, която се излъчваше от нея.
- Кой е там? - Естел подвикна към прозореца и после се обърна отвратена към Грегор - Сигурно са зяпачи.... когато тръгнат да бесят някой и всички се вълнуват все едно е празник, сбирщина отегчени зяпачи! Привлечени от чуждото нещастие и радостни, че не ги е сполетяло тях. Как ги презирам... Трупат се радостни, че имат забавление, което за миг да ги измъкне от кухото им и безмислено съществувание.
Gothic is sophisticated barbarism. It is a passion for life draped in the symbolism of death. It is a cynical love of sentiment. It is a marriage of extremes such as sex and death. It uses darkness to illuminate.
- Alia
- Работник
- Мнения: 120
- Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
- Местоположение: София, някъде наоколо
- Нали приклекнах? А и бях обърната към светлината на прозореца. Така че явно не е това. А и сега от тоя зяпачи няма как да стане - Естел се подразни допълнително и от коментара на гущера.
Gothic is sophisticated barbarism. It is a passion for life draped in the symbolism of death. It is a cynical love of sentiment. It is a marriage of extremes such as sex and death. It uses darkness to illuminate.
- Shamajotsi
- Тапака
- Мнения: 1664
- Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
- Местоположение: Нангияла
- Контакти:
-Може да не си приклекнала достатъчно? Не съм особено запознат, но би трябвало да са ееей толко високи - каза Шамюел и показа грубо спрямо него колко високо би трябвало да е едно джудже. - Иначе ти дали би могла да сториш пак тази магия? След като пак нарисуваш тези линийки, разбира се? Мисля, че все нещо ще се получи! А, ама аз пък съвсем забравих! - сети се гномът и се обърна към благородника със странния си уред в ръка. - Я сега ти си дай ръчичките насам...
シャマョツィ
- Alia
- Работник
- Мнения: 120
- Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
- Местоположение: София, някъде наоколо
- Пшътттттттттттт, по-тихо - Естел чак сега фокусира единия чифт крака и в какво бяха обути - Тук има стражник, млъкнете и ако се освобождавате, го направете малко по-скришом - Естел снижи гласа си, така, че само съкилийниците й да я чуят. А междувременно застана пред тях, така че да е между тях и краката на стражника.
Gothic is sophisticated barbarism. It is a passion for life draped in the symbolism of death. It is a cynical love of sentiment. It is a marriage of extremes such as sex and death. It uses darkness to illuminate.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
На Шамюел му бе нужно само едно завъртане на странно изкривената тел в ключалката, за да принуди механизма да се предаде, но като истински майстор той продължи да човърка и облизва устни съсредоточено още известно време. А после разклати катинара и го отвори с добре смазано „щрак”.
Естел усети, че космите по гърба й обърнат към зарешетеното прозорче настръхват от някакво необяснимо предчуствие.
Шамюел помогна на Грегор да свали дървените си окови, а той от своя страна разтърка китките и врата си, който бяха леко прежулени. Други по-сериозни травми май нямаше.
Естел се обърна бавно и срещна един злобен поглед и комплект бели зъби.
Нещо трепна в Сикар когато чу познания глас, но той си наложи да не помръдва вперил поглед в капитана от стражата, който дори Роши не познаваше. Гледаха се предизвикателно и на малкото момиченце започна да им се струва, че между двамата има странна прилика, а също и че въпросният войник не е от брилската стража.
Писклив яростен лай на промушената глава на куче с кръв по носа разтърси килията и накара Естел на подскочи назад едва не прегазвайки Шамюел и Грегор. Шакти пък за пореден път отбеляза факта че не е пострадал... до кога ли - запита го една вътрешна негова частичка свързана с песимизма от последния ден.
Естел усети, че космите по гърба й обърнат към зарешетеното прозорче настръхват от някакво необяснимо предчуствие.
Шамюел помогна на Грегор да свали дървените си окови, а той от своя страна разтърка китките и врата си, който бяха леко прежулени. Други по-сериозни травми май нямаше.
Естел се обърна бавно и срещна един злобен поглед и комплект бели зъби.
Нещо трепна в Сикар когато чу познания глас, но той си наложи да не помръдва вперил поглед в капитана от стражата, който дори Роши не познаваше. Гледаха се предизвикателно и на малкото момиченце започна да им се струва, че между двамата има странна прилика, а също и че въпросният войник не е от брилската стража.
Писклив яростен лай на промушената глава на куче с кръв по носа разтърси килията и накара Естел на подскочи назад едва не прегазвайки Шамюел и Грегор. Шакти пък за пореден път отбеляза факта че не е пострадал... до кога ли - запита го една вътрешна негова частичка свързана с песимизма от последния ден.
- Alia
- Работник
- Мнения: 120
- Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
- Местоположение: София, някъде наоколо
Естел се стресна от неочаквания лай, който запълни килията. Но след първоначалното стъписване, което трая няколко кратки секунди, тя направи мигновено връзката между стражника и разгневеното кученце, което стоеше в краката му. Умът й започна трескаво да търси изход от ситуацията. Идеята й може би беше отчаяна постъпка, която най-вероятно нямаше да свърши работа, но трябваше да пробва. Последното, което искаше беше да спечелят още един враг от стражата, при положение, че ги чакаше бесилка, а зад нея двамата й съкилийници вече бяха без окови.
Спусна се към остатъците от храната, които стояха в купа на земята, взе я и се приближи към кученцето. Сложи на лицето си най-сияйната усмивка и с мазен умиляващ глас поднесе купата към него.
- Я какво хубаво кученце! Добро кученце, гладно ли си? Каква порода е? Май нещо е наранено, какво му се е случило? - Естел се обърна леко угрижена и изглеждаща напълно невинна към стражника. Или поне към ботушите му.
Кученцето се поколеба между това да я налае още по-ожесточено и миризмата, която се разнасяше от купата, независимо от това, че като добре гледано кученце можеше да направи разлика между помия и истинска пържола. Коремчето му обаче скърцаше гладно.
Спусна се към остатъците от храната, които стояха в купа на земята, взе я и се приближи към кученцето. Сложи на лицето си най-сияйната усмивка и с мазен умиляващ глас поднесе купата към него.
- Я какво хубаво кученце! Добро кученце, гладно ли си? Каква порода е? Май нещо е наранено, какво му се е случило? - Естел се обърна леко угрижена и изглеждаща напълно невинна към стражника. Или поне към ботушите му.
Кученцето се поколеба между това да я налае още по-ожесточено и миризмата, която се разнасяше от купата, независимо от това, че като добре гледано кученце можеше да направи разлика между помия и истинска пържола. Коремчето му обаче скърцаше гладно.
Последна промяна от Alia на чет мар 26, 2009 5:10 pm, променено общо 1 път.
Gothic is sophisticated barbarism. It is a passion for life draped in the symbolism of death. It is a cynical love of sentiment. It is a marriage of extremes such as sex and death. It uses darkness to illuminate.