Далгадар Амон - Част втора
Модератори: Vilorp, Модератори
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Под покривалто всъщност се криеше доста обемиста клетка в която имаше всичко на всичко 3 малки същества. Не поголеми от свит човешки юмрук те зе взираха в с огромните си жълти очи, разположени на коткообразна главица, в новодошлите. Баха плешиви, като изключим редките дълги косми по телцата им. На главата им стърчаха и чифт още по огромни уши които се въртяха и насочваха към ровещите из стаята. Приличаха на малки човечета но на ръчичките и краченцата им имаше само по 4 пръста при това дълги почти колкото самите ръчички. Отстрани на клетката от ситна бронзова мрежа имаше вратичка, а пред нея от вътрешната страна се белееха кости... много кости, целия под на клеткада бе покрит с кости, а също и с няколко недоизядени трупчета на други такива същества, кое обясняваше с какво са се хранили последните три.
Исмаил измъкна кафеза - той не бе особенно голям, но бе доста добра изработка, пръчките от който бе направен все още бяха здрави, а по дънцето му имаше курешки. Малката вратичка се затваряше с поизгнила връв.
Течноста в дамаджаната бе мътна и жълтеникава, на дъното й се бе събрала утайка.
Отвън Владислав тегли едни шут на Кавлор (1ВЩ)
- Не заспивай бре джудже, в твоето състояние не е безопасно, може и кръвоизлив да си получил.
Даарио само ги изгледа накриво и също влазе вътре да огледа, Грайл стоеше на вратата и мигаше на парцали.
Исмаил измъкна кафеза - той не бе особенно голям, но бе доста добра изработка, пръчките от който бе направен все още бяха здрави, а по дънцето му имаше курешки. Малката вратичка се затваряше с поизгнила връв.
Течноста в дамаджаната бе мътна и жълтеникава, на дъното й се бе събрала утайка.
Отвън Владислав тегли едни шут на Кавлор (1ВЩ)
- Не заспивай бре джудже, в твоето състояние не е безопасно, може и кръвоизлив да си получил.
Даарио само ги изгледа накриво и също влазе вътре да огледа, Грайл стоеше на вратата и мигаше на парцали.
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Нао продължаваше да се удивлява. Тея типове допреди малко си мислеха, че бягат от нещо, а сега - бяха намерили време да ръчкат някакви си плешиви мишки. Не, че животинките не представляваха интерес, просто не сега бе времето.
- Ще продължаваме ли нататък? - попита Нао, защото имаше смътното предчувствие, че ако не го направи, на някой може да хрумне гениалната идея да даде на животинките в кафеза да опитат от течността в "дамаджаната".
- Ще продължаваме ли нататък? - попита Нао, защото имаше смътното предчувствие, че ако не го направи, на някой може да хрумне гениалната идея да даде на животинките в кафеза да опитат от течността в "дамаджаната".
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Даари о бе свалил едни от фенерите и го разглаждаше, когато Ели като истински елф готвен за друидската профисия ръчна с пиката си едно от мъничетата или по точно се опита защото острието на пиката неможеша да се провре много през дребните дупки на мрежата. Той изпищя пранизително което доведе до разбиването на керамичния фенер който държеше Даарио. Мъничето което все пак беше засегнато скочи от мрежата и се забута сред костите, кото преди това изсъска на елфа разкривайки малки и остри като иглички зъби в устицата си. Грайл пристъпи и опали един по главата на ели (1 ВЩ понеще гиганта неможа да намали достатъчно силата)
- Какво правиш ти бе!? - викна му той, а даарио повдигна другите два фенера висящи на стената и констатира:
- Празни са!
- Какво правиш ти бе!? - викна му той, а даарио повдигна другите два фенера висящи на стената и констатира:
- Празни са!
- Cocaine
- Гвардеец
- Мнения: 694
- Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
- Местоположение: София
- Контакти:
- Хм, не е много сигурно, но тази течност май е маслото от фенерите. Ако искате опитайте, аз лично загубих интерес към тази стая. - и след тези думи излезе.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
Доакто си седя отвънка правя хвърляне за Обоняние. Също напрягам слух си.
- Тия какво се мотаят вътре - запита Владислав излизащия Угайн, кото същевременно гледаше накриво панещото се джудже в каката му.
- Тия какво се мотаят вътре - запита Владислав излизащия Угайн, кото същевременно гледаше накриво панещото се джудже в каката му.
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
"Зимайте животните, ох че боли, и да тръгваме" се провикна Кавлор към стаята, доакто през това време оглеждаше дали си е одрал ръцете. "И сложете някой младеж най-отпред да ни води".
Нао, Владислав и Даарио намаляват маната с още 1-ца
Нао, Владислав и Даарио намаляват маната с още 1-ца
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Cocaine
- Гвардеец
- Мнения: 694
- Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Угаин се учуди, че Негова Светпост го заговори. Затова побърза да отвърне.
- Мотаят се. намериха някакви животни и сега се чудят как да се изгаврят с тях - гигантът направи кисела физиономия. След което се провикна: - Хей, чака ни работа! Да вървим!
След което непохватно се препъна в краката на Кавлор. Измънка нещо и се почеша по главата. Беше забравил неволите на джуджето.
- Кавлор, как ти е главата? Виж, не ме бива много в това, но мога да опитам да помогна. - опит да използвам "Лекуване на лека рани" и остана удивен от крайния резултат. (независимо какъв ще е той)
- Мотаят се. намериха някакви животни и сега се чудят как да се изгаврят с тях - гигантът направи кисела физиономия. След което се провикна: - Хей, чака ни работа! Да вървим!
След което непохватно се препъна в краката на Кавлор. Измънка нещо и се почеша по главата. Беше забравил неволите на джуджето.
- Кавлор, как ти е главата? Виж, не ме бива много в това, но мога да опитам да помогна. - опит да използвам "Лекуване на лека рани" и остана удивен от крайния резултат. (независимо какъв ще е той)
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Когато Нао изгаси своята сфера в тунела отвън настъпи почти пълен мрак, понеже сферата на Владислав се още беше при Ели който си играеше с Тифчетата, а Даарио бе приближил своята до себеси, за да разгледа фенерите. Това позволи всички в коридора да видят впечатляващия завършек на магията на Угайн - една синя магическа искра, която опърли лицето на Кавлор (-4ТЖ), а наоколо се разне острият аромат на пърлено.
Владислав бързо придърпа сферата към себеси и оглада джуджето - бузуте му бяха зачервени, носът се лющеше, а веждите му още димяха.
- Никога повече не прави това! - бе строгия коментара на Владислав към Угаин.
Даарио помеждувеменно бе отворил стъкления съд, от който се чу тухо свистине преминало почни мигновено, разклети го и подуши:
- Или е гранясало олио, или някаква друга смес, но найстина най-вероятно е гориво за фенерите. Угаин ще ми помогнеш ли да напълним един, ако вобще искате да вземаме фенер!? И без това тук не се вижда друго ценно нещо!?
- Можем да пуснем... тифчетата!? - предложи Грайл - неизгреждат опасни, а и са почнали да се самоизяждат!
Угаин намалава маната си с 4
Владислав бързо придърпа сферата към себеси и оглада джуджето - бузуте му бяха зачервени, носът се лющеше, а веждите му още димяха.
- Никога повече не прави това! - бе строгия коментара на Владислав към Угаин.
Даарио помеждувеменно бе отворил стъкления съд, от който се чу тухо свистине преминало почни мигновено, разклети го и подуши:
- Или е гранясало олио, или някаква друга смес, но найстина най-вероятно е гориво за фенерите. Угаин ще ми помогнеш ли да напълним един, ако вобще искате да вземаме фенер!? И без това тук не се вижда друго ценно нещо!?
- Можем да пуснем... тифчетата!? - предложи Грайл - неизгреждат опасни, а и са почнали да се самоизяждат!
Угаин намалава маната си с 4
Последна промяна от Vilorp на вт яну 24, 2006 12:31 pm, променено общо 2 пъти.
- Можем да ги вземем в клетката, - каза Исмаил повдигайки клетката, която беше измъкнал изпод масата. - Но не бих пуснал нищо на свобода, колкото и да е дребно.Бих могъл да ви разкажа какво стана, когато освободих Пухкавите Розови Котенца от един капан в Оплетената дъбрава, но няма време.
Ся да не ми се върже някой на глупостите по горе. Аз съм идиот, бе, хора! Не ме слушайте!
Калвор беше убеден, че притежава не по-малки некадърномагьоснически дарби от тоя пред него, дето приличаше на огромно противно джудже...ама се сдържа да не го "излекува" и той. "Угайн, научи се на обноски" беше смъмрянето му После, възстановил увереност в силите си, понечи пак да застане на чело на груапта, която все още не тръгваше!?
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Cocaine
- Гвардеец
- Мнения: 694
- Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Угаин, който все още беше поразен от крайния резултат на магията си, реши, че е нанесъл дастатъчно щети за един ден. Затова се опита да се изниже незабелязано (опит, който остана безуспешен) през вратата, за да помгне на Даарио (защото в противен случай трябваше да опита магията за светлина, а не искаше и да си помисли за страничните и ефекти.)
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Хоудриц реши да демонстрира завидно по-добрите си магически способности от тези на гиганта. Коленичи, обхвана главата на дждето с ръце и започна да нарежда думите на лечебната магия. В резултат очите на Кавлор се опитаха да избягат от главата му. Лявото през ухото, а дясното през носа. Веждите които бяха спрели да димят отново бяха обгърнати от дим, а косата му се накдри. 1 3 2 метнах, Хоудриц губи 4ТМ
- Ъъъ май нестана, да опитам ли пак? - малко скунфузено запита той
- Оу да, задължително - бе коментра на Владислав - а след това е рад на Сора и другото добиче.
Междувремменно Угайн и Даарио успяха да напълнят едни от фенерите като почти не разляха. Даарио пое дъх задържа го за малко и докосна фитила. Той лумна с ярка жълта светлина след което пламъка се сви до нормални размери.
- Добре само този фенер е читав, а и ще ни спести малко мана. Ако ще зимате някое от животинчетата взимате ги и да вървим - обяви Даарио, след което изгаси своята сфера и подаде фенера на Грайл, който стоеше на вратат и незнайно защо си разтриваше кокалчетата на умруците си.
- Ъъъ май нестана, да опитам ли пак? - малко скунфузено запита той
- Оу да, задължително - бе коментра на Владислав - а след това е рад на Сора и другото добиче.
Междувремменно Угайн и Даарио успяха да напълнят едни от фенерите като почти не разляха. Даарио пое дъх задържа го за малко и докосна фитила. Той лумна с ярка жълта светлина след което пламъка се сви до нормални размери.
- Добре само този фенер е читав, а и ще ни спести малко мана. Ако ще зимате някое от животинчетата взимате ги и да вървим - обяви Даарио, след което изгаси своята сфера и подаде фенера на Грайл, който стоеше на вратат и незнайно защо си разтриваше кокалчетата на умруците си.